В началото на този месец посетихме Пулия, Италия и сме повече от възхитени от това приказно място в Европа. Споделям, че мястото е приказно, защото наистина е като излязло от приказките. Всяко едно градче носи свой чар, уют и спокойствие. Искахме да посетим Пулия още през 2020-та година, но пандемията ни възпрепятства. След това други дестинации изместиха Пулия и така до скоро, когато десетина дни по – рано решихме да резервираме билети. Последва airbnb и накрая кола под наем, за да можем да обиколим всички планувани места.
Летяхме от София до Бари и то сравнително кратко време – само един астрономически час. След това изчакахме, за да отвори агенцията от която взехме кола под наем. На летището има много агенции, които са почти една до друга и са съсредоточени в ляво от главният вход на летището. Забелязах, че точно на самото летище има и маршрутки и автобуси, които най- вероятно могат да ви отведат до Бари, но все пак трябва да прочетете преди да решите да ги ползвате.
Пристигнахме рано сутринта, около 8ч., взехме колата и се отправихме към Полиано а Маре.
В началото на октомври почти няма хора толкова рано сутрин, а и по принцип хората забелязах, че се събуждат доста късно – около 10 ч, както и самите им кафенета и закусвални отварят врати по това време на деня. Много приятно място е Полиано а Маре. Известно е още с малкото плажче и мостчето срещу него. Като напишете в гугъл Полиано а Маре и това ще е първата снимка, която ще ви излезе. Разходихме се из малките улички и крайбрежието. Крайбрежието на Полиано а Маре е красиво и неописуемо място, където сушата среща морето.
В Полиано а Маре има много места за паркиране. Ние паркирахме на безплатен паркинг недалеч от центъра.
Хапнахме на главната улица в едно от заведенията. Поръчахме си брънч от яйца на омлет, прошуто и бурата – беше вкусно.
Отправихме се към Остуни, където бяхме резервирали малко студио на етаж и половина, намиращо се в старата част на градчето. В близост има платен паркинг, където голяма част от гостите на Остуни си оставят колите, защото в близост няма къде. Много е тясно и невъзможно за паркиране. Остуни ни впечатли с тесните си улички и типичните за Пулия бели къщички. Тихо, спокойно и без много туристе градче. Пристигнахме през ранния следобед и бяхме много гладни. Всички ресторанти отварят врати в 7-8 ч вечерта и ако искате да хапнете нещо, то трябва да е на крак – пица или сладолед. Настанихме се в нашето airbnb и решихме да си починем от дългият и изтощителен ден, който за нас започна в 3 през нощта.
Вечерта се разходихме из старите каменни улички на Остуни. Това правихме през всеки един от дните ни там и винаги ни беше интересно и имаше какво ново да видим.
Хапнахме на площата от където в няколко посоки започват да се извиват малките тесни улички. Семейството ми хапнаха салата и пица, а аз си поръчах патладжан с домат и моцарела, защото нямаше нищо друго подходящо за моят режим на хранене.
На сутринта се отправихме към Лече.
Там паркирахме на платен паркинг, защото не успяхме да открием безплатни такива. Трябва да следите бялата маркировка – тя посочва безплатен паркинг. Платеният паркин се намираше в близост до главната улица. Лече се намира на тока на ботуша, както повечето от вас биха забелязали гледайки картата на Италия. Римския амфитеатър е може би мястото, което прави най- голямо впечатление. В Лече ще видите още красиви църкви и манастири. Храната тук е много вкусна – хапнахме си в едно малко ресторантче в централната част. Съпруга и дъщеря ми хапнаха ньоки с дърпано месо и голяма порция бурата. Аз хапвнах два вида кюфтенца – кюфтенца от конско месо в бекон с гарнитура от мини кюфтенца от свинско месо. На това му казвам аз високомазнинна порция. 🙂
След това се отправихме към Torre sant’Andrea, което се намира много на юг. Много красива и внушителна гледка има това място. С удоволствие бихме се завърнали, за да отидем на плаж там, някога след години. Torre sant’Andrea е малко крайбрежно градче на Адриатическо море, което впечатлява с красиви скали, пещери и синьо море. Скалите са ерозирали от водата, вятъра и силните вълни. Формите, които са придобили са неописуемо красиви.
След Torre sant’Andrea се завърнахме в Остуни, където намерихме безплатен паркинг за колата, намиращ се в близост до платеният паркинг. Отново си починахме преди вечеря, защото беше рано. Преди вечеря посетихме една панорамна площадка в новата част на Остуни, от където се виждаше старият и ослепен от залязващото слънце град.
За вечеря седнахме в ресторант с много висока оценка и отзиви в гугъл. Оказа се грешен избор, защото храната не беше вкусна, беше пресготвена и в недобър вид. Няма да споменавам името на ресторанта тук, но като напишете ресторанти в Остуни – първият, който ви излезе с над 800 отзива е той. Имайте едно наум.
На следващият, трети за нас, ден, станахме рано и се отправихме към Алберобело. Наричан е още белият град, защото всички сгради – къщичке трули, са боядисани в бяло. Там отново паркирахме на платен паркинг, защото безплатни и да има, ще са много далеч от къщичките. Къщичкте се наричат трули и са построени от камъни, като покривите им са под формата на конус и са боядисани в бяло.
От тук си купихме и мини вариант на къщички, които са направени от същите материали като големите и истински къщички трули. В началото на деня, малко след 8, нямаше много отворени заведения, където да пием кафе, затова седнахме на първото възможно. Пихме кафе, останалите закусиха двуцветни кроасани и се отправихме на обиколка. Колкото повече обикаляхме из уличките на Алберобело, толкова повече искахме тази обиколка да не свършва. Зад всеки ъгъл се криеше нова чудна уличка с приказна атмосфера. Една от къщичките беше отворена и имахме възможността да разгледаме не само отвън, а и отвътре. На първият етаж имаше спалня, тоалетна с баня и малък кухненски бокс с трапезна маса. Със стълбичка, която се спуска от тавана, децата се качват да спят в тяхната стая, която се намира на покрива – толкова малка стая – само с място за спане. Като цяло къщичките са малки, но и хората, които ни посрещнаха бяха ниски и по -дребни хора.
След Алберобело се отправихме към Матера. Там отново използвахме платен паркин, който се намираше на около 15 минути пеша от центъра на Матера. Матера е запазила облика си през всички тези години. Тя е най – впечатляващото място от всички, които посетихме в Пулия. Има много, много какво да се види в Матера и ако някой ден имам възможността отново да посетя Пулия, то това място бих избрала за настаняване. По обяд седнахме да хапнем в Il Cantuccio за което научих от Ради от Life Bites. Поръчахме си микс от антипасти, ньоки, салата с хрупкав бекон и месо. Всичко, което опитахме беше много вкусно и прясно приготвено.
След Матера се отправихме към Мартина Франка. Мартина франка, освен столица на долината Итрия е и един от най-живописните градчета, които посетихме. Главният вход към старият градски център се нарича Порта ди Санто Стефано. Тази порта е една от четирите порти от които може да се влезе в старата част на Мартина Франка. След преминава на портата, влизате на площада Пиаца Рома, а от там можете да тръгнете във всякакви посоки на разходка. След като обиколихме, седнахме на следобедно кафе, преди да се отправим към последната ни дестинация – Локоротондо. Пропуснах да спомена, че тук отново паркирахме на платен паркинг, защото безплатните бяха далеч от централната част.
След Мартина Франка се отправихме към Локоротондо.
Локоротондо се намира в близост до Алберомело и Мартина Франка. Можете да ги посетите наведнъж ако пожелаете. Нашата програма обаче беше друга и ги посетихме на прибиране от Матера към Алберобело. Старият град на Локоротондо е с малки, тесни улички и е едно забележително място. На излизане от старият град се отправихме към една панорамна площадка, която ни отведе до най- красивия залез в Италия. Седнахме на едно заведение, къдет хапнахме сочни маслини, сурови ядки, тарили и тирамису. Под самото заведение има винарна, където може да се разходите из лозята и да дегустирате вино, ако сте любители.
В Остуни вечеряхме в пицария, която се намира на главния площад в началото на стария град. Там семейството ми хапнаха „най – вкусната пица“ за целият ни престой там. Аз хапнах салата цезар и много, много вкусни миди във вино. Ще ги запомня. Типична италианска храна като паста, сладолед и други подобни не опитах, но не и затовя бях отишла.
Пулия остана завинаги в сърцето и на трима ни. Прекарахме три изпъстрени с настроение и невероятна атмосфера дни. Дали препоръчвам?! Със сигурност!
