Посетихме Араповския манастир в един от онези мартенски дни, когато зимата неуморно протягаше ръце към пролетта с плахата надежда да я стигне. Е, стигна я, но едва на следващия ден. От тогава насам времето драстично се смени, замених зимни обувки, палта и дрехи с пролетно – летни. А днес като гледам, слънцето отново отстъпи място на облаците. Шантаво време!

 

Баба Марта беше минала и от тук и закичила с прежда овошните дръвчета в двора на манастира. 
Погрижила се бе да има и цветенце за дръвчетата без цвят.
Колко ли вода е изтекла, и колко още ще изтече от тази чешма, знае само Господ.
Има доста икони и картини на манастира, които може да закупите на място. Направих снимки на няколко, които най – много ми харесаха, но поради лошото време не всички са се получили. Затова ви показвам само най – сполучливите.
Пролетта се е настанила така уютно в дворчето, че дори облаците да са сиви и потискащи, цветята ни усмихнаха с цветовете и формите си. 

 

Снимки на манастирчето отблизо. Когато пристигнахме беше затворено и решихме да се поразходим из дворчето. След нас пристигнаха и други желаещи да запалят свещичка за здраве, изведнъж, от нищото, се появи поп, който ни покани да влезем. Помещението е малко, но приятно и зареждащо с вяра и надежда, каквато е и целта му. 
Една подкова – за късмет! В живота ни винаги имаме нужда от малко късмет, малко надежда, много здраве и много любов!
Агънце, което огласяше звучно дворчето на манастира. Имаше си компания от майка, може би татко и няколко пернати – кокошчици и петел. И то какъв петел! Жалко, че не успях да го снимам, защото беше с големината на пуяк. С какво ли ги хранят тези животинки?! А може би чистият въздух им се отразява благоприятно?!..

 

Завършвам публикацията с влюбените гълъбчета, които видяхме там. Сценката беше интересна: „Ела да те цункааам!“ …“Идвам“ … Гу … Гу … Гу … 🙂