Белоградчик е малко градче, намиращо се в Северозападна България, в близост до град Видин. Той е вторият по големина град в областта.
Девизът на градът е „Вечен и Млад“,според мен има нещо общо със скалите, защото те са вечни, както и поддържани млади от хората, които ги стопанисват.



Градчето е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост с която е известно.
В градчето има и музей, който разполага с различни и многобройни експонати. Ако сте любител на музеите може да го посетите, но тъй като аз не съм им любител го пропуснах.

Белоградчишките скали имат различни природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и много др. Включени са в списъка на 100- те национални туристически обекта под номер 15. За съжаление няма поставено лице, което да ви обясни кое какво е от скалите- като форма.
Това е един от минусите! Добре е да има такова лице, предвид входната такса, която взимат за посещение на обекта.



Природата в околностите на града е прекрасна, място на което като отидеш, можеш да си починеш много добре. 
Тишина и спокойствие!
Мястото на което бяхме отседнали беше като откъснато от света- без телефони, без интернет, без телевизия. 
Селото се казва Стакевци, казано честно не знам на какво разстояние е от града. 
Място на което можеш да си починеш в истинският смисъл на думата.
Почивката сред природата е от онези почивки, които не могат да се заменят с нито една друга почивка.



Тишина, чуруликане на птички, звуци от сърни, елени и други диви животни.
Какво друго му трябва на човек?!
Поради наличието на диви животни не ви препоръчвам да спите на палатка в околностите, но като идея е добре, стига не ви е страх.
Стига толкова приказки, дано разходката ви е харесала.
До нови срещи!