Посетих Брюксел с майка ми, средата на този месец. Това беше една от най – хубавите ни екскурзии заедно. Много време го планирахме, докато най – накрая се случи. Време само за нас – майка и дъщеря. В. не изгаряше от желание да дойде с мен, защото е слушал много хора да споделят, че няма какво да се види там. Аз обаче не останах с това впечатление. Напротив! На мнение съм, че има какво да се види там. Прекарахме си няколко приятни и изпълнени с емоции дни за което съм благодарна и на едно специално семейство – те си знаят! Благодаря ви за това, че бяхте така мили и отдадени на това да си прекараме приказно. 
Аз останах силно впечатлена от мащабността на парламента, на атома, както и от пикаещото момченце. Тръгнах си приятно и положително заредена от този град!

Пикаещото момченце, което е големият символ на Белгия е доста малко, както се изрази една приятелка. То е с размерите на една кукла, от онези – едновремешните. Беше облечено с дрехи – ще го видите сред снимките.

Атомите са величествени и грандиозни. Много впечатлена останах от тях. 
Имат си и триумфална арка, подобна на тази в Париж /която все още не съм виждала/. Тя също е доста мащабна и привличаща вниманието. 

По снимките ще видите, че посетихме и доста катедрали и църкви, една от който е личната – на краля. 
В града има много паркове и градини за отдих, което нагледно го прави добро място за живеене. Рядкост са подобни градове с толкова много зелена площ. 

Брюксел е град, който всеки трябва да посети, защото има какво да се види и преживее там. Спокоен и приятен за живеене е. Нямам представа дали винаги е така спокойно и идилично, но определено ми направи впечатление това. 

Почти до всяка точка може да се придвижвате с няколко вида транспорт, така че няма вероятност да се загубите и да се чудите от тук накъде. 
Аз обичам да вървя пеша, но нямаше вариант да обиколим всички места пеш, защото са на големи разстояния едно от друго. 

И там като на други места в Европа се срещат хора от всякакви народности, като преобладават мароканците. 
Интересно ми беше, че плащат доста високи данъци, че даже и доста висок данък за краля. Добре е да си крал, особено в Белгия! 

Типично по белгийски си хапнахме доста шоколадови бонбони, шоколади и гофрети. Наруших всякакви режими с пътуването си до там, но не съжалявам, защото нищичко не ми се е лепнало по снажната фигура 😄 Е! Тренировките и влизането в релси часове след кацането ни в България си оказват влиянието. 
Щеше да е престъпление да отида до там и да не опитам, а и да не си взема за тук от прословутите им белгийски шоколади и бонбони, които нямат равни с тези тук, а и с тези от други държави в Европа. Не напразно едно от нещата с който е известна Белгия е именно шоколада си. Гофретите пък … Ах, гофретите! Опитах за първи път. Досега не съм опитвала никога през живота си и разбрах, че съм пропуснала много! Не знам дал тук се приготвят с бучки захар в тестото, но тези от вас, които четат и са опитвали – ще се радвам да споделят. И да не си мислите, че съм хапвала само нездравословности? Хапвах и полезни храни и здравословни магазини посещавахме. И хубаво си изкарахме … А сега ви оставям в компанията на снимките.