Преди повече от 5 години, той ме прегърна. 
Прегърна ме, както се прегръща първа любов, с любопитство и страх, със затворени очи и отворени обятия. Така се случва винаги при първата любов. 
При мен обаче, любовта дойде толкова бавно, че си мислех, че не е любов. Всеки ден тя растеше, но толкова незабележимо, че не го забелязвах. Но един ден осъзнах, че сърцето ми се е изпълнило с любов. От този ден нататък, то никога не е било празно. Тогава разбрах, че Той е човека! От този миг животът ми бе подчинен на любовта ми към него. Имах чувството, че съм го познавала цял живот, и съм сигурна, че ще бъда с него до деня, в който умра.

Винаги съм мислила, че човек не може да даде обещание, докато не се влюби истински. Онова, което знам сега, е, че човек не може да обича истински, докато не даде обет за задължение и вярност. 
Бракът е един танц, който двама души изпълняват, докато живеят в една и съща къща. Всичко останало, свързано с него е само една хартийка. Целта на живота ни след сключването му, не е как да намерим радост в него, а как да донесем на света повече любов и истина. Женим се, за да си помагаме един на друг в тази задача.
Бракът, противно на това, което повечето хора мислят за него, не е път, осеян с рози. По – скоро е обратното: той е тясна и трънлива пътека, която се вие по ръба на дълбока пропаст. Трябва да си страхотен балансьор, за да не се озовеш на дъното.
Знам, че маршрута ни от тук насетне ще трае много дни и нощи, и сред дните освен слънчеви ще има може би и мъгляви, и може би тук – там по някоя буря, но това е неизменна част от живота. Надявам се да запазя вдъхновението и нетърпението, и тръпката, че предстоят много невероятни неща.. Може би прости неща… Или вълшебни… Любов… Очакване… Топлината на една ръка… Детски смях… Романтични нощи… Мила дума… Нежна целувка… Толкова много вълшебства!



Благословена съм с лукса на всички дребни жестове, с които той показваше през всичкото това време, че ме обича. Той е най – безупречният, най – внимателният, най – загриженият мъж, който мога да имам, за да се грижи за мен във време на всякакви трудности. И все пак и за жалост, често се превръщаше във фокуса на моя гняв. 
Именно за това любовта в една връзка не е пълна или завършена. Тя трябва да бъде еластична, гъвкава, приспособяваща се. 
Истинската любов е само онова, което ние даваме. Това е всичко. Тя е болка, удоволствие, вяра, саможертва и способност на издържаш, да правиш компромиси, тя е всички тези неща, и готовност да отвориш сърцето си и да ги приемаш. Любовта, която можеш да докоснеш, която може да те успокои и да те пази: любовта, която мирише и има вкус на нещо познато, макар не винаги да е сладка. Любовта, тя не е нищо повече от кожа и дъх. Тя може да стане с времето така естествена и необходима като водата.


В. не е правилният мъж, но не е и неправилният мъж. Той е просто мъж. Моят съпруг. Този, когото избрах в деня, в който го избрах, и точно сега планирам да го избирам през остатъка от живота си. 
Омъжих се за В., защото сърцето му бе голямо и смело, достатъчно голямо и смело да ме очарова.