В търсене на спокойствие и отдих сред природата се насочихме към Фотиново.  
Там, в гората. Далеч от хорската суета. 
Тръгнахме от Пловдив почти по обяд, а времето беше мрачно и потискащо. През цялото време си мислехме, че ще завали проливен дъжд. Предположенията ни се оказаха погрешни и още с влизането в селото грейна едно голямо и ярко слънце. Приветства ни за добре дошли. Щастие за нас! 

 

 

Синьото небе се простираше над планините, без нито един облак да нарушава простора му. А слънцето, то така ме съблазни с топлината си, примамвайки ме да легна на тревата, да събуя обувките си и да затворя очи, че можех ли да си помисля друго. Не го направих, защото си имахме компания и не исках да ги карам да ме чакат. А и по приказките на жената от селското дюкянче, доста път ни чакаше. Ако беше ни предупредила, че е и тежък маршрут, нямаше да й се разсърдим ни най – малко! 

 

 

Бяхме се облекли с грейки и не посмяхме да ги оставим в колата, защото въпреки светлината, в гората винаги е по – хладно, дърветата изсмукват по – голямата част от топлината на слънцето, преди то да се спусне на запад. Поразбързахме се, защото по думите на жената ни очакваха 3 километра. И то какви! 
До едно място маршрута е по – лек, но след това има едни слизания, едни изкачвания… свят да ви се завие! А ако не сте тренирани, повярвайте ми – ще се откажете още на първия километър. Не е за всеки този маршрут. Пиша го съвсем искрено, а и за да ви предпазя. Трябват ви удобни обувки, по възможност с грайфери. Не пропускайте да си вземете вода и храна, защото ще огладнеете. Пак казвам, че маршрута е тежък. Ние не бяхме закусвали, а и храна не бяхме си взели. За къде сме тръгнали?! По такива места се ходи с добре заредени раници, а не с ръце в джобовете. 

 

 

 

Признавам си, че не се бяхме подготвили, подлъгани от всички останали еко пътеки, водещи до водопади, езера и пещери. Изключвам Рилските езера и Райското пръскало. За там раниците ни бяха много добре заредени и естествено изпразнени за нула време. Така че -подгответе се!

 

 

До водопадите се стига по пътека, която върви успоредно с Фотинската река. Интересното идва когато достигнете двете указателни стрелки – едната за първия водопад и другата за останалите два. До първия водопад се стига бързо, но е доста кално и дървените дъски, предназначени за стъпала са изгнили. По – сложен е маршрута до другите два водопада и площадката от която може да се насладите на красотата и на трите водопада. Тук е мястото да спомена, че според мен това е един водопад на три скока. Наричат ги Фотински водопади, именно заради това, а не че са три отделни водопада. Поне това са моите предположения. 

За момент си помислихме, че вече сме ходили на този водопад, защото само още 3 километра по надолу се намира и язовир Кричим. През 2013 година ходихме там на понтон, или иначе казано плаваща къщичка. Та от там се качихме по едни стръмнини до красив и висок водопад. Стопанина на понтона, който ни отведе до водопада, не знаеше как се казва. От тук дойде и объркването ни. Нямаше да е лошо да го посетим отново, но вече го бяхме правили и то точно със същата компания. Останахме доволни от факта, че е друг водопад. 

Разходката ни продължи около четири часа с доста почивки, защото не всички от компанията бяха добре тренирани.  

Негативни страни:


Няма да останете доволни от гледките по Фотинската река, защото реката е силно замърсена с битови отпадъци. Няма да останете доволни и от пътеките до водопадите, защото не са обезопасени. По пътеките ще срещнете няколко беседки, като бетона под една от тях беше доста изровен, което я правеше нестабилна. Останалите изглеждаха сравнително безопасни. Беседките също бяха силно замърсени с битови отпадъци. 
Това го има почти навсякъде и сигурно няма да останете изненадани.

Позитивни страни:


Водопадите си заслужава да се видят. 
Емоцията заслужава да се изпита. 
Споменът ще остави отпечатък у вас.

Следваща публикация в категорията „Пътувания“ ще бъде отново до водопади, но за сметка на този, много по – достъпни. 


ПП: Ако жената, която пожела да се снима с мен за спомен, на фона на водопадите чете в момента, ще се радвам да сподели с мен снимката на имейл адреса на блога.