След предните две публикации за Италия и Монако е време за Франция. А след това следва и нашата голяма цел. Ще ви срещна с нея следващата седмица. 
Пообиколихме прованс, но определено не останах особено очарована. Очакванията ми за Франция като страна бяха по – големи, но се разбиха на пух и прах. 
Посетихме Ница, Кан, Арн, Авиньон и Каркасон.

За Ница почти няма какво да се пише, освен за пристанището и големите площади. Минахме по най – дългата крайбрежна алея, около 4 км. Видяхме мястото, където се случи атентата с камиона. Обиколихме доста магазини, защото бяха в повечко. Определям Ница като едно малко Милано.   

В Кан бурята бе страшна. Не можахме да видим нищо, освен алеята на славата и пристанището, покрай което минахме попътно. Приятното тук беше да слушам как капките барабанеха по чадъра ми и да виждам как светлината от лампите хвърля отблясъци по тротоарите. Нямаше и други забележителносто за наблюдение, освен посочените. Потеглихме към Авиньон скоростно. 

Авиньон е малка крепост, но тесните му улички криволичат в една или друга посока толкова непредсказуемо, че човек лесно се обърква и се губи. Авиньон свързвам и с една песничка от часовете по френски в която се пееше:  

Още като разбрах, че сме в Авиньон си я затананиках. Помня само този куплет, затова и само него цитирам. А тук можете и да чуете цялата песен: https://www.youtube.com/watch?v=uJKfxtYAt0s

След Авиньон се запътихме към Арн. Почти прилича на Авиньон, само дето няма мост, стигащ до половината на реката. Уличките са павирани, тесни и криволичещи. Лесно може да се изгуби човек и тук, безсъмнено.
За сметка на лошото време с което започнахме обиколката на Франция, тук времето беше съвършено. Слънчево и усмихнато! Точно каквото и беше настроението ни през цялото време, напук на проливните дъждове.

Минахме по шираката извита ивица земя в Южна Франция, западно от Рона, която се простира почти до Испания, обхваща Каркасон, Нарбон, Ним и Монпелие и е най – големият винопроизводителен район във Франция по обем на продукцията. Пейзажът притежава дива красота, едновременно колоритна и сурова, в района има огромен брой крепости и катедрали, чудати образования, пясъчни плажове и непретенциозна кухня.

Каркасон е прелестен средновековен град, където едва ли ще намерите нещо сносно за ядене, още по – малко читаво местно вино, което да става за пиене. Тук големи автобуси превозват потоци въоръжени с фотоапарати туристи, които на тълпи минават през дебелите крепостни стени и влизат в града. На входа имаше състезания по надбягване. Точно от там започваха състезанията, нещо като стартово място. Имаше стотици хора, а може би хиляди?!  Мястото е величаво и потискащо, но не бива да го пропускате. Разхождайки се по укрепленията и лъкатушните улички си представях какво е било някога.
В този район на Франция, накъдето и да се обърнете, само лози. Всяко парче земя грее в свой неповторим силен оттенък. Пъстротата бе вълшебна, въпреки наближаващата зима.
Снимки от Каркасон нямам, защото се случи инцидент с картата ми и снимките не са успели да се запаметят, но не съжалявам. Все пак съм го видяла с очите си е оставил спомен в сърцето ми. 
Имаше и забавни снимки на В. с рицарски доспехи, но всяко зло за добро. С напускането на Каркасон, напуснахме и Франция! Тихо УРА! И Здравей БАРСЕЛОНА!