Обичам селската простата, тишина, уют и спокойствие – именно и затова дадох такова наименование на публикацията. 
В Копривщица има от всичко по малко, там може да намериш всичко това, съдържащо се в първото изречение. Хареса ми и определено бих повторила и потретила посещението си в този град. 
С навлизането в градчето заваля ситен летен дъжд – така бяхме посрещнати за Добре дошли, още като зърнахме табелата.


Красиви и тесни калдаръмени улички, стари къщи, шарени цветя, големи дървета, през чиито листа се процеждаше светлината от надничащотото иззад облаците слънце; чист въздух, река /въпреки че не беше особено чиста/ и усмихнати и добронамерени всякакви хора – малки и големи.
 Имаше доста посетители, което е нормално, предвид сезона в който избрахме да я посетим, търсещи хладнина. 


Посетихме по – голямата част от къщите – интересно е да видиш родните къщи на такива бележити българи, да подишаш въздуха на стари мебели и още по – стари постройки, да чуваш пукането на дюшамето под краката си … Да видиш крушата, посадена от Каравелов преди повече от век – да поседиш под шарената и сянка … Да стоиш на прага на стаята в която се е родил Дебелянов … Да зърнеш училището, запазило нотките на времето и до сега … Да наблюдаваш предметите и мебелите и да връщаш подсъзнателно в миналото, опитвайки се да си интерпретираш живота на тези хора! За това естествено допринася и миризмата на самата къща, която ни пренася в един друг свят. А ние с интерес се подчинаваме, опитвайки се да опознаем миналото в днешни дни.


Всичко е повече от очарователно, стига да имаш очи с които да го видиш и сърце с което да усетиш!