Монако – малка град – държава, притисната в гънките на скалите!
Никога няма да забравя гледката към морето, вихъра от есенни листа по тесните улички и забързаните незнайно накъде, хора. Няма да забравя и казината, както и пистата на формула 1.
Монако е малко княжество с огромни възможности.
Денят беше сив, мразовит, ветровит и много, много дъждовен. Но това не ни спря да се радваме на времето и моментите ни. Кога иначе щях да си купя чадър от Монако? Кога щях да мина по прословутата „фиба“, която дават по телевизията или да науча за скъпите яхти и още по – скъпите им наеми на пристанището?
Това че времето не беше много добро, допринесе и снимките ми да са също толкова не добри. Небето сиво, а въздухът задушевен! По снимките си личи и вятъра, и дъжда, и студенината. Обстоятелствата бяха такива, но пък това, което почуствахме далеч не беше така мрачно и сиво!
Габи, благодаря ти за прекрасната разходка!
Удоволствие е човек да се разходи из улиците на Монако!
Прегръдки, мило момиче! 🙂
Много се радвам, че виртуалната разходка ти е харесала, Хриси! Въпреки лошите снимки, но до толкова успях да ги обработя.
Монако със своите 2 километра дължина е повече от красиво. Самата атмосфера е различна, поглъщаща!
Прегръдки и за теб, прекраснице!
С интерес следя, знаеш:) Мисля, че точно дъжда е направил снимките ти красиви, Габи, макар и в момента да не го забелязваш. Очаквам продължението:) Поздрави, щастливке!
Благодаря, мила Кате!
Радвам се, че снимките ми ти харесват и че следиш с интерес публикациите ми.
Поздрави!