Миналата седмица ходихме на разходка до парк „Острова“, намиращ се в град Пазарджик. Посещаваме парка за първи път тази година и общо за втори. Първия път скулптурните фигури на анимационни герои от последните споделени снимки липсваха, и така бях приятно изненадана като ги видях.
Денят беше много слънчев, както се вижда от снимките, имаше много деца, деца и деца и родители- да ти се напълни душата от детски смях и приказки. В този ред на мисли ще ви споделя един кратък разговор между момиченце /видимо на около 2 – 3 години/ и баща, на който бях свидетел още на входа на парка.
Момиченцето седнало на земята с детски телефон в ръка, бащата на около метър, запътил се към входа/изхода на парка.
 
– Хайде, тати, да вървим!
– Точно сега ли? Търсят ме по джи-ес-ема! А-ло-о?
– Тръгваме!
-Не мо-о-га сега!
 
От цитираното едва ли бихте добили представа, защото не мога да опиша маниерите на детето, но пък усмивката и настроението, което ми предаде още от входа не ме напуснаха цял ден. Колко хубаво било да имаш дете и то да те зарежда с усмивки и добро настроение, дори в моментите, когато не ви се подчинява, а проявява характер.
 
В парка ще срещнете както интересни скулптури, така и животни, които са характерни за зоо градини с тази разлика, че тук не се заплаща, за да гледаш. 
Обичам животните и винаги ми е интересно да ги наблюдавам. Животните не са много като наличност, но пък са красиви- нека децата свикват с тях, защото с годините любовта им ще расте.
Има много пейки и места за отдих на припек, както и големи алеи, където децата карат колела, ройлери или играят игри. Има и занималня /на една от снимките по- долу ще видите/, но не работеше в деня на посещението ни. Пожелавам си и в Пловдив да открият подобна в някой от парковете.
 
Много ми хареса идеята за пресъздаване на герои от стари, но незабравящи се приказки в скулптури. Така децата разбират за приказките и героите им, такива каквито бяха едно време. В интерес на истината, сега има много нови книжки и анимации и съм останала с впечатлението, че онези с които сме отгледани ние са останали в миналото. Тъжно е, или поне на мен ми е такова, именно и затова си направих селфи с червената шапчица. А книжките, които пазя от детството си ще предам на децата си след време и никога няма да оставя да се трупа прах от забрава върху тях.
 
Сега ви оставям в компанията на снимките и ви пожелавам много усмивки и добро настроение от днес, та чак до неделя вечерта. Прекрасен уикенд!