Пещерата „Лепеница“ е неблагоустроена пещера, което я направи моята любима пещера, именно заради това.
Намира се на 17 км от град Ракитово и на 12 км от град Велинград.
Това го знам, защото до входа на пещерата има две табели, като пътят от град Ракитово е по- добър от пътят идващ от Велинград.
От Ракитово има и еко пътека, която е с дължина 1 км, около 20 минути път, дори да не сте тренирани времето е предостатъчно.
Може да се заблудите и да хванете по един черен път като нас, защото табелите не са сложени много добре и са объркващи.
Входа и изхода на пещерата минават през един и същ маршрут, т.е. откъде минавате навлизане от там минавате и на излизане. Имат планове да изваждат хората един по един с въжета от последната и точка, вместо да се връщат по същият маршрут, като така преходът ще бъде още по- екстремен, но това в далечното бъдеще.
В пещерата ще видите много интересни малки сталактити, бебенца, които тепърва ще се развиват.
Ще откриете и големи образувания, които са се откъснали по време на земетресения през годините.
По време на прехода ще ви е забавно, защото водача е много приказлив и освен научни факти ще ви разкаже и интересни случки. Не е като в други пещери да ви изпеят всичко набързо или от време на време и само да мълчите. Всъщност може да мълчите ако не сте от най- приказливите, но при мен това качество отсъства.
Прехода през пещерата е екстремен, не толкова опасен, или поне за мен не беше като човек обикалящ много планини, реки, езера, спортуващ активно всеки ден.
Когато имате спортния нюх в себе си няманещо, което да ви плаши и да ви спре да направите каквото и да било. В случая да влезете в пещерата.
В пещерата се влиза само с човек- пещерняк. Такива стоят двама в дървената кабина, която се намира в непосредствена близост до входа.
Не се допускат хора със специфични здравословни проблеми, защото е неблагоприятна.
Могат да влязат до десет човека, не повече, за да може пещерняка- водача на групата да надзирава всички.
Водача ни разказа много случай за счупени крака и ръце за това, че хората не се съобразяват с казаното от него.
Но си мисля, че проява на героизъм на такива места е излишна ако искате да излезете живи и здрави, каквито сте влезли.
Водача беше младо момче на около 25 години, което беше много любезно и приказливо, за разлика от водачи стопанисващи други пещери в България.
В пещерата няма да чуете: „Това е папагал“; „Това е джудже“; „Това е снежанка“ и т.н.
Ще ви разкажат за сталактите, сталакмитите, сталактоните, които са образувани с течение на годините.
Ще чуете за минаващата през пещерата река, заради която се е наричала в началото „Изворска пещера“, но след това са я преименували на „Лепеница“ заради калта в която се налага да газите през целият преход. Калта лепне по ботушите и преминаването е трудно, именно и заради това е наречена така.
Ще ви разкажат за прилепите и не само. Ще ги видите и ще ги снимате, защото са много чаровни и смирени.
Ще ви разкажат за микроорганизмите в пещерата, които може да видите на около 500 метра навътре, които за съжаление не можах да снимам, защото бях с кални ръце.
Пещерата е разделена на три етапа:
200 метра, 450 метра и 600 метра, като водача ви оставя сами да си изберете до къде искате да стигнете. Естествено и цените са различни за всички етапи.
Пещерата има два входа- един естествен и един изкуствено направен. Разликата между двата е в това че през естествения няма как да влезете, защото трябва да нагазите в реката.
Входа е никък и тесен, каквато е на доста места и вътре пещерата и се налага да прилагате тактиката: „патешко ходене“, но пък замислете се, кога друг път бихте го направили, освен в детството?!
В пещерата ще се наложи да се катерите с помощта на въжета, както и по някои стръмни дървени стълби по които трябва да стъпвате внимателно, защото са изгнили заради влагата, въпреки че ги сменяли всяка година.
Ще видите различни краски по стените: тигрови, зеброви, опушени.
Стените са на няколко „траси“- тераси, което е друг техен чар.
Ще нагазите в доста локви, затова е добре да обуете ботушите, които предлагат, ще си одарите главата доста пъти, затова е добре да си сложите каската.
Забавно е! Гарантирам!
Никога не съм стъпвала на толкова приятно място, което да те успокоява така, което да те кара да летиш в облаците от кеф.
Зеленината, която те заслепява с очарованието си е толкова приятна и успокояваща, че не искаш да си тръгнеш и колкото повече стоиш, толкова повече ти се стои.
Малко са местата, където можеш да се чувстваш добре и определено няма друга такава пещера в България, която да те кара да се чувстваш така добре.
Може би защото са благоустроени, защото са осветени, защото ти разказват всичко като приказка, защото вървиш по определени пътечки с цяла тълпа, която не знае защо е там.
В тази пещера е различно, сам си осветяваш пътя, сам решаваш дали ще се катериш с помощта на въже или ще вървиш патешки.
Температурата в пещерата е 7-10 градуса, на мен лично не ми беше много студено, напротив, чувствах се в свой води, защото мога да търпя и студено и топло, но за предочитане е топло.
Ако имате възможност от към време и подготовка задължително си направете пикник сред тази очарователна природа.
Намира се на 17 км от град Ракитово и на 12 км от град Велинград.
Това го знам, защото до входа на пещерата има две табели, като пътят от град Ракитово е по- добър от пътят идващ от Велинград.
От Ракитово има и еко пътека, която е с дължина 1 км, около 20 минути път, дори да не сте тренирани времето е предостатъчно.
Може да се заблудите и да хванете по един черен път като нас, защото табелите не са сложени много добре и са объркващи.
Входа и изхода на пещерата минават през един и същ маршрут, т.е. откъде минавате навлизане от там минавате и на излизане. Имат планове да изваждат хората един по един с въжета от последната и точка, вместо да се връщат по същият маршрут, като така преходът ще бъде още по- екстремен, но това в далечното бъдеще.
В пещерата ще видите много интересни малки сталактити, бебенца, които тепърва ще се развиват.
Ще откриете и големи образувания, които са се откъснали по време на земетресения през годините.
По време на прехода ще ви е забавно, защото водача е много приказлив и освен научни факти ще ви разкаже и интересни случки. Не е като в други пещери да ви изпеят всичко набързо или от време на време и само да мълчите. Всъщност може да мълчите ако не сте от най- приказливите, но при мен това качество отсъства.
Прехода през пещерата е екстремен, не толкова опасен, или поне за мен не беше като човек обикалящ много планини, реки, езера, спортуващ активно всеки ден.
Когато имате спортния нюх в себе си няманещо, което да ви плаши и да ви спре да направите каквото и да било. В случая да влезете в пещерата.
В пещерата се влиза само с човек- пещерняк. Такива стоят двама в дървената кабина, която се намира в непосредствена близост до входа.
Не се допускат хора със специфични здравословни проблеми, защото е неблагоприятна.
Могат да влязат до десет човека, не повече, за да може пещерняка- водача на групата да надзирава всички.
Водача ни разказа много случай за счупени крака и ръце за това, че хората не се съобразяват с казаното от него.
Но си мисля, че проява на героизъм на такива места е излишна ако искате да излезете живи и здрави, каквито сте влезли.
Водача беше младо момче на около 25 години, което беше много любезно и приказливо, за разлика от водачи стопанисващи други пещери в България.
В пещерата няма да чуете: „Това е папагал“; „Това е джудже“; „Това е снежанка“ и т.н.
Ще ви разкажат за сталактите, сталакмитите, сталактоните, които са образувани с течение на годините.
Ще чуете за минаващата през пещерата река, заради която се е наричала в началото „Изворска пещера“, но след това са я преименували на „Лепеница“ заради калта в която се налага да газите през целият преход. Калта лепне по ботушите и преминаването е трудно, именно и заради това е наречена така.
Ще ви разкажат за прилепите и не само. Ще ги видите и ще ги снимате, защото са много чаровни и смирени.
Ще ви разкажат за микроорганизмите в пещерата, които може да видите на около 500 метра навътре, които за съжаление не можах да снимам, защото бях с кални ръце.
Пещерата е разделена на три етапа:
200 метра, 450 метра и 600 метра, като водача ви оставя сами да си изберете до къде искате да стигнете. Естествено и цените са различни за всички етапи.
Пещерата има два входа- един естествен и един изкуствено направен. Разликата между двата е в това че през естествения няма как да влезете, защото трябва да нагазите в реката.
Входа е никък и тесен, каквато е на доста места и вътре пещерата и се налага да прилагате тактиката: „патешко ходене“, но пък замислете се, кога друг път бихте го направили, освен в детството?!
В пещерата ще се наложи да се катерите с помощта на въжета, както и по някои стръмни дървени стълби по които трябва да стъпвате внимателно, защото са изгнили заради влагата, въпреки че ги сменяли всяка година.
Ще видите различни краски по стените: тигрови, зеброви, опушени.
Стените са на няколко „траси“- тераси, което е друг техен чар.
Ще нагазите в доста локви, затова е добре да обуете ботушите, които предлагат, ще си одарите главата доста пъти, затова е добре да си сложите каската.
Забавно е! Гарантирам!
Никога не съм стъпвала на толкова приятно място, което да те успокоява така, което да те кара да летиш в облаците от кеф.
Зеленината, която те заслепява с очарованието си е толкова приятна и успокояваща, че не искаш да си тръгнеш и колкото повече стоиш, толкова повече ти се стои.
Малко са местата, където можеш да се чувстваш добре и определено няма друга такава пещера в България, която да те кара да се чувстваш така добре.
Може би защото са благоустроени, защото са осветени, защото ти разказват всичко като приказка, защото вървиш по определени пътечки с цяла тълпа, която не знае защо е там.
В тази пещера е различно, сам си осветяваш пътя, сам решаваш дали ще се катериш с помощта на въже или ще вървиш патешки.
Температурата в пещерата е 7-10 градуса, на мен лично не ми беше много студено, напротив, чувствах се в свой води, защото мога да търпя и студено и топло, но за предочитане е топло.
Ако имате възможност от към време и подготовка задължително си направете пикник сред тази очарователна природа.
Щастие е да си на такова приказно място!
Много бих се радвала ако благоустроят пещерата, за да може повече хора да я посещават, както и такива с увреждания, защото всеки човек трябва да я види, защото е уникално място.
Достъпът до нея с годините е бил забранен, защото е опасна, но от 2009 година е отворила порти отново.
Няма пазач през нощта, но за сметка на това последният за деня посетител на пещерата има честта да я заключи с катинар.
Ще останете доволни не само от пещерата, от отношението на водача, а и от красивата природа сред която се намира.
Зеленина, зеленина и само зеленина! Разкошна и пленяваща зеленина!
Място, което си заслужава да се види!
Място на което няма да срещнете тълпи от хора, прах и отпадъци!
Място на което ще преживеете нещо екстремно!
Място на което ще чуете само шума от реката и песните на пойните птички!
Място на което ще ви посрещнат с чаша чай с мед и блага дума!
Вълшебно място!
Това е беседка, която се намира отстрани на пещерата, може да си направите пикник, а ако имате одеяло, още по- добре!
Това е чешмата до входа на пещерата, където да се измиете от калта на излизане.
И да не забравите да си измиете ботушите, защото никой не ви е длъжен да ги мие!
Това е една много интересна табела за прилепите, които се намират в пещерата, която не съм виждала никъде на друго място. Интересно измислена и забавна!
Това е входа и изхода на пещерата заснет отвътре докато стояхме на едни дървени талпи за почивка на влизане, за да може да ни свикнат очите с тъмнината навътре.
Това е вода, но не се разбира много от снимката, защото е много тъмно.
Интересни малки сталактити, още са малки, но след години в някой друг живот като мина отново, може да са пораснали.
Може би не виждате бебето прилеп, защото е наистина бебенце, но го има на снимката.
На много места има такива локви, защото пещерата е много влажна, влажна, влажна!
„Истински“ водопад в пещерата. Райско място!
Един красив водопад! Харесвам ги тези образувания наподобяващи водопади.
На снимката може да видите красивите тигрови шарки по стената, на живо са разкошни.
Със цвят на старо злато. Моля не чупете от образуванията, за да могат да се видят от повече хора. Пиша го, защото имаше отчупени.
С помощта на такива въжета може да се катерите по стръмнините.
Това се води „Залата с камината“, тази зала ще виси дълги години на хладилника ми, защото именно такъв магнит си избрах. Имам навик да събирам магнити.
Отново сталактити, както и интересни вдлъбнатини по стените.
Беседката, както и люлката, пейките, всичко е направено от стопаните, които цял ден не бездействат, а творят!
Ето я една от беседките на които може да си хапнете, ако си носите храна. Малко беше информацията за пещерата и не бях си подготвила, иначе с удоволствие бих си хапнала на тази беседка.
Това е пътечката, водеща до входа на пещерата, има и пейки за отдих преди и след влизане и излизане, за да ги използвате за събуване и обуване на гумените ботуши.
Табелата за прилепите снимана от близо.
Чешмата с течащата вода идваща от реката, извираща от пещерата.
Красиви цветя, лилави цветя!
Зелено, зелено! Всичко е зелено!
А тук е дървената барака на стопоните на пещерата, където държат екипировката и разни провизии като посуда за храна и чай.
Това е едно много странно образование от дърво.
Това е една друга пещера, където влизането е само пълзешком и не е подходящ за хора с непоносимост към тесни пространства. Не съм влизала, но ако бях с подходящи дрехи, бих! С голям кеф!
Това е пътят от Ракитово, откъдето дойдохме ние. Не е лош, докато този, който идва от Велинград е бил по- лош според пещерняците.
Една дървена люлка за деца и не само. Беседката се намира отстрани. Така че ако решите да отидете с деца, има и детски кът за тях, докато вие си хапвате и пиивате.
Надявам се ви е харесала малката ми екскурзия из пещерата!
Интересна и красива разходка! Беше ми забавно и много приятно, Габриела.
Благодаря за споделеното!
Радвам се, че ви е харесала и ви е било приятно да прекарате добре времето си на блога.
Поздрави!