Време е за ново пътуване. Този път дестинацията ни е избрана след възхищението, което остави у мен една снимка от фейсбук групата ФотоСвят. Виждала съм снимки на потопената църква и друг път, но този път беше различно. Беше настъпило точното време да я посетим. 


Времето отново не беше особено подходящо, защото тази пролет, просто не е пролет!
Небето ми се струваше безцветно и неприветливо. Когато се взрях нагоре в облаците, капките дъжд приличаха на димна завеса. Но въпреки това не се отказахме. Решихме че в Жребчево няма да вали и тръгнахме на път рано, по навреме. Рискувахме да останем разочаровани и да не успеем да снимаме потопената църква така както на нас ни се искаше. 


Оборудвана с високи рибарски ботуши и голям ентусиазъм, поех на път, заедно с моят верен спътник.
Първоначалните ми намерения бяха да снимам по залез слънце, но какъв ти залез, точно днес?! Плановете провалени. 


На язовира грееше слънце и нямаше и следа от проливните облаци, които ни преследваха като бегълци по пътя. Дори имаше състезания по бягане за деца и страшно много хора, дошли за публика.


Мека светлина огряваше църквата. Времето беше напълно подходящо за снимки. Нямаше облаци, дъжд или ярко слънце.
Обух си ботушите и директно цопнах във водата. Не ме беше страх да вляза надълбоко, за да мога да заобиколя църквата, но водата се покачваше много и щях да се измокря. Отказах се. Човек винаги трябва да знае кога да спре! Трябва да бъде по – смел, отколкото смята, по – силен, отколкото изглежда и по – умен, отколкото мисли. Само тогава би успял във всяко едно свое начинание. 

Мястото е много зареждащо и някак си историята на селата, потопени, за да се направи язовира, се носи във въздуха. 


Накъдето и да погледна виждах вода, а затворех ли очи, си представях къщите на хората. Историята ми се стори много трагична, когато прочетох информация как е изграден язовира. Три села! Три села са били изселени, за да го изградят. Не искам да мисля или чета как са изградени другите големи язовири в страната, защото ме наляга тъга. 
В близост до църквата, там, на високото, има една плоча, която гласи: