
С изкачването ми до Мусала, презаредих резервоара на душата си. Всеки от нас трябва да го презарежда, много преди да се е изпарил, за да не се стига до големи катастрофи. Под катастрофи разбирайте, състояние на душата, когато вече нищо и никой нямат значение.
Добре че го направих преди да е започнал чичко Меркурий, защото точно сега не мисля да му се дам.
Свеж въздух, чистота, простота и природен уют – това е Мусала!
Тя е едно от големите богатства на страната ни. Твърде често забравяме да се вгледаме в богатствата на живота, защото сме вторачили поглед в нещата, които ни липсват и които се опитваме да постигнем.
Величественият връх ту изплуваше за мигове, огрят от слънцето, ту отново потъваше в сивата летяща маса на облаците.
Мусала е едно от местата, където си даваш сметка за това, и още куп други неща. Това е мястото, където вятърът издухва всички неприятни мисли в главата ти и те кара да мислиш много по – позитивно. Да хвърчиш от щастие като едно малко перце … от камък на камък … и така до върха! … а после обратно на земята.
Ох, това с планините не е за мен, но красотата е невероятна, благодаря, че сподели, защото едва ли ще видя на живо, но поне на снимка:)
Пожелавам ти някой ден да видиш красотата на величествената Рила и на живо, Веси!
Заслужава си!