Този сладкиш е най- любимия ми, измежду всички, които съм опитвала. С него съм израснала, защото мама често го приготвяше /и продължава да приготвя/. Това е второто нещо, след кексът й, с което плахо навлязох в света на кулинарията, преди повече от десет години.
Съставките, не са много, което го прави достъпен за изпълнение. Може да замените компота с друг- праскови, череши, сливи, ягоди, сини сливи, вишни; какъвто предпочитате, ако не сте любител/ка на кайсиите.
Не се бях сещала отдавна за него. Последния път, когато си ходих у дома, се сдобих с един компот /останал за мен/ и реших, че ще го пазя именно за този сладкиш. Момента да си припомня детските години настъпи, а ето го и главния виновник за случилото се.
Продукти:
1 компот от кайсии
4 яйца
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1 ч.л. бурбонска ванилия
Приготвяне:
Отделете кайсиите от сока и ги оставете да се отцедят на една страна.
Разбийте яйцата със захарта на пяна и прибавете пресятото с ванилията брашно. Разбъркайте и прибавете олиото на тънка струя.
В тава с диаметър 20 см сложете хартия за печене, а отгоре подредете отцедените кайсии, след това покрийте със сместа.
Печете в предварително загрята на 175- 180 градуса фурна за 35- 40 минути.
След изпичане извадете и сиропирайте със сока от компота. Колкото повече сиропирате, толкова по- сочен ще стане сладкиша впоследствие.
Приберете в хладилник за няколко часа.
Приятен апетит!
Май всички сме израснали с този сладкиш. 😉 С някаква малка промяна във всяко семейство, но една основна идея. У нас пък винаги се прави (и до днес!) с резенчета пресни ябълки. 🙂
Поздрави, Габи, и да ти е сладък този вкусен десерт!
Не съм го опитвала с ябълки, ще взема да зъбъркам една доза. А с какво го сиропирате, Гери?
С нищо не го е сиропирала майка ми. Тя реди резенчетата ябълка, поръсва със захар и слага доста масълце – загребваш мъничко с лъжичка от маслото и слагаш върху ябълките, така че да има навсякъде парченца. След това изпича ябълките със захарта и маслото (да не казвам как ухае), изсипва отгоре кексовата смес, пече и обръща накрая. Това е! 🙂 Но наскоро една колежка разказваше за торта "Шарлота" у тях – точно като твоя кекс, абсолютно същата рецепта, но с компот от праскови. И накрая каза, че слага отгоре бита сметана. Аз затова казах, че май идеята е една, но с малки промени – явно зависи от семейството. 😉 Трябва да взема да забъркам маминия и да го покажа. 😉 Поздрави, Габи!
Еха! Шарлота ли му казват на това нещо?! Аз имам коренно различна рецепта за Шарлота от тефтера с рецепти на мама. Вече нищо не би ме учудило. Рецептата ти изглежда интересна и с удоволствие бих опитала и вашата семейна рецепта. То така стана, че явно всеки си има семейни рецепти за подобен плодов сладкиш, който се прави по различни начини, с различни плодове, компоти и начин на поднасяне- със сметана, с шоколад и какво ли още не- та стигнем до наименованието. Доста коментари получих за начина на поднасяне и т.н. за този сладкиш. Научих едно- всеки си го приготвя и свързва с неговото си семейство и начини на поднасяне.
Прегръдки, Гери!
ПП: А бях ти писала имейл, може би се е загубил по пътя 😛
Какви прелестни снимки , Габи!!! А сладкишът е един от любимите ми от дете, всъщност от онези години всичките са ми любими:))) Прекрасен влюбен февруари, мила!
Благодаря, Кате! Радвам се, че снимките ти харесват! Прекрасен февруари и на теб 🙂
Прегръдки!
А не се ли слага някакъв набухвател-бакпулвер?
Не! 🙂 И аз като го приготвях за първи път преди години се чудих защо така, но ето че може да се постигне тази текстура и без бакпулвер и сода.
Наистина няма накой, да не го е опитвал май:) Чудесен е станал!
Благодаря, Траянче! Радвам се, че толкова много хора знаят за него, а и че е любим на също толкова хора.
Поздрави!
Приятно ми е да си го спомня, но мисля ,че на дъното на ел. тенджера се стопяваше 1 малко пакетче масло(125г.) и върху него се редяха кайсиите, а в тестото нямаше мазнина. За сиропа се слагаше малко захар и около 1 чаена чаша вода към сока от компота. Кипва този сироп и тогава се залива сладкиша, по правилото топло със студено и обратно. Мисля , че имаше и 1 бакпулвер, ще стане по- порест.
Сигурно има и такава рецепнта за сладкиш, вярвам, че също е много вкусен. Рецептите и интерпретациите на десерти, сладкиш, основни и т.н. са толкова много, че няма да имат край. Радвам се, че сте си го спомнила и сте се върнала назад във времето.
Лично аз не съм карамелизирала захар в тавата преди да наредя плодовете, не съм и опитвала никога. Представям десерта такъв, какъвто е по рецепта на мама. А за бакпулвера- може да стане по порест тогава, без него е плътен и противно на очакванията, че без него ще стане тиклев- не е.
Поздрави и усмихнат ден!
Габи,пренесе ме в детството!Помня го този сладкиш!Лелеее,твоят сладкиш направо крещи от екрана да го хапна!Ще ти открадна рецептата и ще го направя някой път.Поздрави и спокойна вечер!
Много се радвам, че ти харесва и те е върнал обратно в детството, Деси.
Прекрасен нов ден изпълнен с много усмивки и добро настроение 🙂
Ето го и твоят сладкиш с компот Габи! Чудесен е!
Тези стари рецепти са се преборили във времето и никога няма да остареят 🙂
Продуктите малко и достъпни до всяка кухня, приготвя се за отрицателно време и винаги спасява една добра домакиня която цени себе си, за да се представи в спешни ситуации с нещо вкусно и домашно, а не да тича до магазина за сладки и бонбонки … нали?
Снимките ти са прекрасни!
Поздрави и от мен!
Много се радвам, че снимките ти харесват 🙂
Това наистина е десерт, който се приготва толкова бързо, че е срамно да отидеш до магазина и да купиш бонбони или бисквити, за да занесеш у приятел, или още по- лошото- да посрещнеш гости у дома. Отнема значително малко време и е толковаа вкусен.
Ще пробвам и твоят вариант, когато се сдобия с компот.
Поздрави и усмихнат остатък от седмицата.