Този сладкиш го виждах навсякъде преди да го приготвя, дори го сънувах. И ето че най – накрая се появи и на нашата трапеза. Отлагах приготвянето му цяла една седмица, защото в седмицата, когато го видях за пръв път, правих две торти за половинката. А още един десерт щеше да е в повече.
Всеки ден го мислих ви казвам! Дори го сънувах! Сериозно! Отложих го за рождения ден на майка си – да почерпя за нейно здраве, но уви! Една приятелка щеше да ми идва на гости и какъв по – добър повод от това да я почерпя с нещо здравословно и вкусно?! Речено – сторено! Даже я изпратих с парченца за вкъщи!
Както е написала Нели, а и повечето, които са го приготвяли – не остава ни една троха!
При мен останаха тези две парченца от снимките, и то умишлено ги оставих за следващия ден, за да снимам и споделя!
Използвах кафява захар и разпределих тестото като основа, като пропуснах купчинките тесто за завършек. Нели е използвала сини сливи, а аз смокини. Даже сложих и няколко зрънца десертно грозде. Ще го приготвям често и с различни плодове, защото е неустоимо вкусен! Съвършен плодов сладкиш!
Продукти:
за тестото:
3 яйца
125 гр меко масло
150 гр кафява захар
1 ч.л. канела
200 гр бяло брашно
1 препълнена ч.л. бакпулвер
4 големи смокини, нарязани на дребно*
4 -5 зрънца десертно грозде
*Размера на смокините, които използвах беше много голям. Една смокиня се равнява на две обикновени. За това вие увеличете количеството им на 8 броя.
за крем сместа:
1 яйце
250 гр прясна безсолна извара или друго крем сирене*
3 с.л. пудра захар
* Използвах извара на „Забърдо“. Изварата не е солена и е много кремообразна.
Приготвяне:
Сложете яйцата в купа и ги разбийте с миксер. Прибавете кафявата захар и разбивайте до образуването на пяна, или докато захарта се разтвори.
Прибавете мекото масло и отново разбийте.
Пресейте брашното с бакпулвера. Прибавете го на части към яйчната смес.
Тестото, което се получава е меко, но не типично кексово тесто.
Загребвайте го с лъжица, потопена във вода, защото иначе ще ви е трудно да го разстилате.
В друга купа сложете яйцето, изварата и пудрата захар и разбъркайте. Използвайте отново миксер, за да се хомогенизира по – добре.
Намаслете и набрашнете форма с диаметър 24 см. Изсипете с лъжица тестото, а върху него с друга лъжица сложете на купчинки от изварената смес.
Наредете смокини и грозде в промеждутъка.
Печете в предварително загрята на 175 – 180 градуса за 40 – 45 минути.
Проверете с клечка за зъби или дървено шишче дали е готов.
Извадете, покрийте с хавлиена кърпа и поставете върху метална решетка да се охлади.
Преди да поднесете може да поръсите с пудра захар.
Приятен апетит!
Габи,понякога и мен сън не ме хваща като си наумя,че на другия ден ще правя дългоочаквана рецепта и нямам търпение да стана и да я захвана.Обикновено козунаците ми предизвикват такова нетърпение.Страхотен сладкиш си приготвила и вярно е обиколил много трапези съвсем заслужено!Щастливо лято!
При мен не съм определила още кога точно се случва. Захласвала съм се по много и различни рецепти, нямащи нищо общо по същност. Знам ли?! Иначе козунаците са си голяма страст. Само малко да захладнее и ще направя един дълго замислян 🙂
Усмихнато и щастливо лято и на теб, Роси!
Прегръдки!
Като казахте козунак,да споделя и моята страст към козуначеното тесто и по-точно нетрадиционните/така да се каже/подправки,с които съм овкусявала козиначено тесто. Едната се нарича махлеб.Има аромат и вкус на горчиви ядки…в рецептата,в която я срещнах беше комбинирана със смляна дъвка,а другата/използвана в комбинация с ванилия/ е смлян кориандър-прекрасно замества настърганата лимонова кора.