След месец и половина най – накрая обработих снимките от майската ни ваканция. 
Този преход беше плануван за миналата година, но го отложихме поради бременността ми. 

 

 

 

 

 

Пътувахме с бебе на седем месеца и навъртяхме около четири хиляди километра. Радост ги понесе повече от добре, но тя „обиколи света преди да се роди“,  както се изрази приятелка, когато бях бременна. Свикнало е детето. 😏


Тръгнахме от Пловдив, а на отиване си разделихме пътя и спахме в Белград. Валеше дъжд и беше много студено. Винаги, когато посещаваме Сърбия, времето е студено, валежно и лошо. Неподходящо за разходки и разглеждане. 
Постояхме си в хотелската стая и събрахме сили за следващият ден. 
Пътуването ни до Белград отне около шест часа.

 

 

 

 

Следващата ни спирка беше Любляна, Словения. Пътуването ни до там отне също около шест часа, защото разстоянието Пловдив – Любляна е почти 1200 км, като Белград се пада по средата. 
В Любляна отседнахме в една много красива и уютна къщичка, която е  подходяща за пътуване с деца. Първоначално мислех да потърся някоя ферма по препоръка на приятелка, но и това ще стане някога. Ако се интересувате от мястото за настаняване с удоволствие ще го добавя в статията, защото заслужава да се посети. 
Много уютно, а домакините бяха изключително любезни и добри. Заслужава си оценката в booking.

 

 

 

Още с пристигането ни си оставихме багажа и потеглихме към езерата – Блед и Бохини. Езерото Блед е много, много красиво и го бях виждала само на снимки при други кулинарни блогърки преди много години. Е, на живо е още по – живописно. 
Разстоянието между Любляна и езерото Блед е около 50 км. Пътят е осеян с доста завой, но въпреки това се стига бързо. 
Покрай езерото има алея по която може да се обиколите голяма част от него.
Езерото е заобиколено от живописни планини и гори – юлийските алпи. 
Дължината му е около 2120 м, а дълбочината му е почти 30 м. В средата на езерото има малък остров, наречен Блед. На острова има няколко сгради, основната от които е поклонническата църква. До там се стига с лодка, но ние не отидохме, защото бяхме с бебе, както вече написах, въпреки че това не е предпоставка, т.к. по – късно на Плитвичките езера се повози в корабче. Това е причина да се върнем отново … и ще го направим, защото Блед е магия. 

 

 

 

 

Там опитахме и местният десерт – Кремов сладкиш, които направих като се прибрахме, но не се получи точно това, което исках и рецептата е в режим на дообработка. Ще ви споделя скоро. 


Съвсем близо до Блед се намира и езерото Бохини. Дължината му е около 4 км и се води най – голямото постоянно езеро в Словения. Хареса ми много – наравно с Блед. Езерото се намира в пределите на национален парк „Триглав“, заобиколено е от юлийските алпи. Там само стоиш, гледаш и дишаш … дишаш … дишаш. Приказно е! До езерото се намира църквата „Св. Йоан Кръстител“, която датира от 16-ти век.  Стига се по мостче, както  виждате и на снимките. 

 

 

 

 

 

 

Пещерата Постойна яма и замъкът Предяма се намират в непосредствена близост едно до друго. Хубаво е да ги посетите заедно – има какво да видите.
Намират се на около 50 – 60 км от Любляна. Може да са и по – малко. Мина време и съм позабравила километрите, но след справка в google, можете да проверите точните километри, ако се интересувате. 


Пещерата Постойна яма е дълга почти 20 км и е дълбока 115 м. Това е най – красивата пещера, която съм посещавала някога. Посещавали сме почти всички известни и не дотам известни пещери в България, но като тази – няма. 
Обиколката в пещерата е съчетана – пеша и с влакче. 

 

Пещерата се намира на 10 км от словенския град Постойна. Ние не сме посещавали градчето, но съм сигурна, че има какво да видим и усетим и там. 
В пещерата живее ендемитът „пещерен протей“ – човешка рибка. В instagram story ви бях сподели клипче какво представлява и как се движи. Може да издържи до 100 години без да се храни. Човешката рибка се води най – голямото земноводно в света. Има няколко, намиращи се в аквариум, който е разположен на тъмно. В пещерата минахме през много и различни зали, които бяха от красиви, по – красиви и впечатляващи. Препоръчвам посещението ѝ горещо. Незабравимо преживяване е. 
Посетихме я с Радост. А нея я бях овила с одеяло в раницата плюс това, че я загърнах и с якето си. За мое успокоение имаше и други бебета, които далеч не бяха така предпазени от разликата в температурата.

 

 

 

 

Замъкът Предяма, датиращ от 16-ти век, се намира на десетина км от пещерата Постойна яма. Изграден е в ренесансов стил, както се вижда по снимките. А местността, където е разположен ми напомня на нашите Родопи. 
Можете да си закупите билет както на място, така и комбиниран с този за пещерата.


Времето беше доста студено и валеше. Пещерата и замъкът са много подходящи за посещение точно при подобни прогнози, защото през повечето време сме на закрито. 


Ако отидете през лятото, сигурно няма да има толкова дъждове, но ние предпочетохме пролетта, заради Плитвишките езера и възможността да са по зелени и с повече вода. 


Плитвишките езера се намират в централната част на Хърватия, а районът в който се намират е обявен за национален парк. Разстоянието от Любляна до езерата е около 200 км. Има два начина да стигнете до там, като единият е по – кратък с около 20 км, но е планински. Колкото и да исках да минем от там, заради красивите гледки, минахме по магистрала по настояване на В., защото обхватът на навигацията се губеше често из завоите и рискувахме да се загубим. 

 

 

 

За обиколката на езерата има няколко маршрута и всеки си избира по кой да потегли. 
Ние тръгнахме от станция 2 до станция 3 като използвахме бусче. Слязохме от станция з до станция 2, а от там хванахме корабче до станция 1. От станция 1 хванахме друго бусче до станция 2. 
Общо взето, има карти и можете да си изберете различен маршрут за посещение, както и станция от която да тръгнете. В блога на Андрей, прочетох, че най – малко опашки има на станция 2. Поради тази причина и я избрахме за начална точка.
Цялото разстояние, изминато пеша, с бусчета и корабче ни отне около 3 часа. 
Разбира се, можехме да повървим повече време пеша, сред природата, но имахме път за връщане  до Любляна и решихме да си го спестим. Ако зависеше от мен бих го извървяла, въпреки километрите на връщане до Любляна. 
Ако посетя отново Плитвишките езера, бих спала на място, без да се налага да пътувам. Така може да се види и усети повече.
Езерата са много красиви, по – красиви отколкото на снимки. Всъщност снимките могат да пресъздадат едва 10% от това, което се вижда и усеща на живо. Невероятна красота, атмосфера, природа. Не мога да ви го опиша, а и не искам. Пожелавам ви да го усетите. ♥

 

 

Завършвам статията си с Любляна, защото я посетихме последна, но не и по красота. Китна, красива и спокойна – такава видяхме Любляна. Жителите ѝ са усмихнати и ведри. Разходихме се по центъра, качихме се и на крепостта. Времето за разходка из Любляна не отнема повече от два часа. Ако я посещавате – отделете ѝ го. Заслужава.
В Любляна валеше през всички дни, затова и снимките ми са мрачни и не толкова красиви. Обещавам си, че след време ще я посетим отново, но през друг сезон.


Словения е много красива страна и определено има какво да се види, въпреки че е малка. Бях запланувала повече места за посещение, но времето не беше с нас. Затова ще повторим.

 

На връщане до България изминахме всички 1200 км наведнъж. Отне ни около 13 часа. 
По пътя щяхме да получим глоба, но минахме с подкуп, който си поискаха сръбските полицаи. Основание – без колан на задната седалка. Има защо, да. Но по – скоро си беше чисто заяждане, заради това че сме чужденци. 
Имахме резервация в Белград и отново щяхме да си разделим пътя, но решихме да се приберем, защото отново валеше дъжд и трябваше да бъдем затворници в хотелската стая. 
Естествено, платихме си за тази прищявка, но вечерта си бяхме у дома. А където и да ходим, където и да скитаме – по – хубаво от къщи – няма.