Пътувахме до Синая по почивните дни около 24 май. Стана случайно, без да е обмисляно предварително.
Румъния като държава не ми хареса изобщо. Едва ли ще я посетя отново.
През 2012 година пътувахме до Констанца, но там не ми хареса. Реших да дам втори шанс на страната с пътуването до Синая. Първоначалната ни идея беше да посетим замъците Бран и Пелеш, но след доста прочетена информация и споделено от роднини се отказахме от замъка на граф Дракула.
Синая ми хареса. Град в Карпатите, малко по – развит от Боровец. Има замък и манастир, както и много хотелчета и къщи за гости. Местоположението на градчето е много добро, а атмосферата – магична. Магична е, защото все едно се пренасяш в различен свят. Онзи, от времето на рицарите. Свързвам го с рицарите заради архитектурата. Повечето сгради са със заострени ръждясали покриви. Цветовете им са предимно кафеви и бежови. Връзват се изцяло с гористата местност в която е сгушено градчето.
По пътя си до там срещнахме трудност. Наложи ни се да пътуваме с друга кола, която имаше допълнително сложен ксенон и затъмнени стопове. По магистралата Букурещ – Синая ни размина една патрулка, която ни подкани да отбием. Ужас! Като същински филм, бяхме преследвани от полиция. В паниката си докато спирахме обвиних В., че както винаги кара прекалено бързо и само това е причината да ни спират. Да, ама не! Причината се оказа съвсем различна.
Взимат документите на В., малкия талон на колата и ни правят глоба от 500 евро. Леле! Толкова много неща за едни фарове и стопове. Вземат ли талона, оставаме в Румъния, защото без талон все едно колата е спряна от движение. Естествено не оставихме нещата така. След едночасови преговори с полицаите, които не разбираха английски и си „плещеха“ на румънски ни върнаха талона. Продължихме към Синая с вече изключен ксенон. Изненадата беше, че по пътя срещнахме много коли именно с такива фарове, а и затъмнени стъкла. В крайна сметка решихме, че всичко е защото сме българи. Другото безумие на което попаднахме беше на връщане.На отиване, на Дунав мост, сънародниците ни взеха приличната сума от 4лв. На връщане обаче, съседите румънци решиха да ни вземат 20 лв, и то без касова бележка. Що за безумие?! 20 лева, за да минеш по Дунав мост?! Платихме си тихо, за сметка на крякащата румънска служителка. На родната граница попитахме колко е таксата за връщане и ни отговориха, че е 3 евро. Излиза, че сме си платили 3 такси.Тръгнахме си от Румъния измамени и ограбени. Няма да се върна там, защото съм много разочарована. И все пак да ви покажа част от красотата на Синая.
Много, много жалко за разочерованието, аз съм малко наопаки, харесва ми там и ми е мечта да отида до замъка, харесвам Букурещ, много цветен град. Таксата, която са ви взели е наистина висока, не помня колко сме плащали, но не беше такава със сигурност. Изключителна красота си ни показала. Прекрасни, превъзходни снимки.Прегръщам те много!
Говорих и с други хора за таксата и отношението и определено е било различно. Явно не сме имали късмет тогава. Относно глобите им – все още мисля, че са безбожно високи. Ние си чакаме нашата от 250 евро все още, а кога ли ще дойде не се знае. Прегръдки!
Ужасно е, Габи, жалко, че това е развалило донякъде и изкарването ви там. Напълно ти съчувствам. Ние харесахме Букурещ, факт е, че Румъния има красива природа и интересни замъци. Аз също мечтая да ги посетя:). Благодаря ти за споделените снимки! Прегръдки!
Пожелавам ти да ги посетиш, щом ти е една от мечтаните дестинации, Кате!
Поздрави!
Габи, снимките ти са чудесни, в разрез на написаното, но явно впечатленията и настроението са по-важни…
Аз също си бях набелязала тези местенца за посещение скоро, сега ме разколебаваш. Иначе сме ходили в Букурещ през далечната 1988 година и беше един много грозен град за мен, никак не ми хареса. Но сега, казват бил фантастичен, много променен и красив…
На мен Букурещ не ми хареса. Но все пак щом е в списъка ви с дестинации, вървете. Може пък вие да останете по – впечатлени от отношението на румънците. Замъка Пелеш е красив и си заслужава да се види.