Лефкада – дълбоки тюркоазени води и високи планини. Така бих описала острова. Водите са дълбоки, дълбоки, дълбоки и тюркоазени. Всъщност са и студени. Не знам дали винаги са така студени или сме попаднали на някакво моментно течение.
Планините са високи, каменисти и стръмни.
Столицата на остров Лефкада е Лефкада град – кокетен и приятен за разходки.
След кратки проучвания, ние решихме да отседнем в Нидри.
След столицата Лефкада, това е най оживеният курорт на острова.
Нидри е малко, цветно и оживено градче в близост до Лефкада град.
Намира се от източната страна на острова. Наоколо се виждат по – малките островчета Мадуру, Спарти и Скорпиос.
В Нидри се намира известният водопад Димосари. До водопада се стига по еко пътека, която е лека и приятна като преход, особено по залез, когато слънцето е на крачка да се скрие и хора почти няма.
Плажът на Нидри е с малки бели камъчета и пясък почти няма. Водата е топла и вълни липсват, защото близките острови и полуострова го пазят от ветрове и течения.
От Нидри тръгват корабчетата за ежедневните екскурзии до седемте гръцки острова.
Едни от най – известните плажове са Порто Кацики, Егремни, Милос и Агиофили.
Известността им ги прави и прекалено пренаселени, поради високата посещаемост и интерес.
До Порто Кацики и Агиофили, може да се стигне както по вода, така и с кола.
И за двата плажа се минава през градчето Василики.
Василики се води рибарско селище и е особено подходящо за уиндсърфинг, защото се намира в най – южната точка на острова.
Много красиво място за наблюдение на сърфистите, но не и за плаж. Поне според моите наблюдения и критерии.
Егремни, може да се посети само по вода след земетресението през 2015 година.
Това, което е останало от него не ме впечатли особено.
Съжалявам, че не сме посетили острова преди земетресението.
Всяко нещо в живота се случва в определен момент и явно не ни е било писано да видим величествената му красота, непокътната от природното бедствие.
До плажа се стига само с кораб, организирана екскурзия до седем гръцки острова. Екскурзията е целодневна и тръгва от Нидри. Билети могат да бъдат закупени както предварително, така и на самият ден. Имайте предвид, че повечето кораби тръгват сутрин в 9:00ч.
Плаж Милос посетихме изкачвайки големи стръмни горски пътеки. Преходът е труден и нелек, точно и поради тази причина има малки лодки /водни таксита/, които предлагат трансфер. Ние решихме да го посетим пеша, за да се насладим на природата и гледките, а и защото лодките не са най – любимото ни превозно средство.
Природата наоколо е красива, стига да имаме време да й отдадем нужното внимание.
Преходът е около тридесет минути, като се минава през китното градче Агиос Никитас. Ако и вие обичате горските и планински преходи и имате непоносимост към малки лодки и корабчета ви съветвам да отидете пеша до там.
Посетихме и друго известно градче – Катисма. Плажната линия е доста дълга и обширна – от тук идва проблемът с голямата пренаселеност. Много, много коли; много хора; много шезлонги, чадъри, продавачи на какво ли не.
Водата е дълбока, отново много студена и определено не бих казала, че е един от най – добрите плажове на острова. Предпочитан, може би; защото в близост има много населени места, но красив не е никакъв случай.
Спокоен плаж с много ситни камъчета във всякакви форми и разцветки е плаж Амузо. Ние се натъкнахме съвсем случайно на него. Малък, спокоен и приятен. В близост има заведение от което може да се поръчва храна и напитки. Бих го сравнила с плаж Дафне на остров Закинтос. Може да се стигне с кола до него. Намира се в малко заливче в южната част на острова, в близост до Василики.
Ще завърша публикацията си с плажа на Агиос Йоанис, защото там видяхме и преживяхме най – романтичният залез! Прекарахме едни от най – хубавите моменти на взаимност от живота си. Бяхме само ние, двамата … морето и залязващото слънце! Е, тук там – в далечината, имаше и сърфисти и парапланеристи. Насладихме се на настоящият момент с поглед към светлото бъдеще.
Там се намират три вятърни мелници, които вече не функционират като такива. Ветровете се гонят и играят в щура вихрушка. Това е и причината да е любимо място на кайт сърфисти и любители на вълните.
Неминуемо, Лефкада е красив остров и си заслужава да се посети, поне веднъж в живота.
Като кулинарен любител, блогър и фотограф няма как да не спомена и храната. Храната на острова е вкусна, прясна и ароматна. Като навсякъде в Гърция. Именно и затова гръцката кухня ми е толкова любима!
Надявам се, че съм успяла да ви пренеса поне за миг на Лефкада, макар и мислено.
Напоследък все по-рядко попадам на толкова истински публикации. Може би заради факта, че хората се прехвърлиха в Инстаграм, а там е далеч по-лесно просто да споделиш снимка с няколко думи. А присъствието в блоговете липсва. Няма по-приятно четиво от това, което отразява емоциите на автора и споделя впечатления. Много добре си събрала информацията за плажовете, Габи, с придружаващите снимки се добива ясна представа. Аз също малко съжалявам, че няма да видя Егремни в цялата му прелест, за това и се колебая между Лефкада и Корфу, при някоя от следващите ни ваканции в Гърция, но това ще е някоя друга година… Благодаря ти, че сподели! Прегръдки!
Радвам се, че публикацията ми ти харесва, Кате! Аз също оставам с впечатлението, че хората повече предпочитат да споделят в инстаграм, а не в блоговете си. Отсъствие на читатели не съм забелязала, дори напротив – има ги, въпреки че е август месец.
Относно Лефкада или Корфу не мога да преценя кое ще ти хареса повече, но си мисля че и Лефкада би ти харесала.
Аз много исках да отидем на Кефалония тази година, но заради повечето километри и ферибот предпочетохме Лефкада. То не аз де, ако зависеше от мен само бих тръгнала натам и пеша. 🙂
Прегръдки!
Много хубав разказ и снимки, Габи 🙂
Благодаря, Ели!
Прегръдки! 🙂
Габи, много красиви снимки, и полезни споделени впечатления!
От кога и се каня и аз на Лефкада, да видим, някой ден ще стигна и там, дай боже.