Романът „Сърце“ е една история за душевните истини, които не са пред очите ни, но това не значи, че не съществуват в света, в нас. Те са тук, за да ги разберем, изживеем и научим ценните уроци, които имат да ни предадат. А, за да ги видиш, за да ги разбереш, трябва да мислиш и гледаш с душата си – дълбоко и осъзнато.

„Роман, който носи магията на „Глина“, но тупти със собствен пулс. „Сърце“ е история за онова, което държи всички ни цели.“

Историята започва с убийството на съпруга на Добрана, както и раздялата ѝ със синът ѝ Хвала. Тя го дава на жена, която ще се грижи за него и няма да се наложи да живее труден живот, за да има как да преживава, за един монах, който търси път в този живот и го намира в духовенството.

„Вътре в сърцето ти има скришна стаичка. Влез в нея и заключи вратата.“

За една майка не е лесно да се раздели с детето, което е носила девет месеца под сърцето си. Всяко дете е едно малко чудо, което трябва да израства да своята майка. Добрана изкарва нечовешки сили от своето сърце при раздялата си с Хвала.

„Добрана притисна Хвала с все сила към гърдите си. Той бе единствената човешка топлинка, която съществото ѝ познаваше от много време насам, единствената искрица в живота ѝ. Лицето ѝ оставяше печат завинаги върху сърцето ѝ.“

„Накратко, романът „Сърце“ се роди от историята, която се чете със сърцето, и от вярата, че всичко писано или е било, или ще го бъде. И като раждането на всяко скъпо нещо, в неизразимите му глъбини стои една необяснима любов – към всичко около, под и над нас, бутуващо там, за да ни разкрие всичко, което сме, не сме и ще бъдем.“

След дебютния си роман „Глина“, които спечели любовта и признанието на хиляди читатели у нас, а вярвам и в чужбина, Виктория Бешлийска се завръща с романа „Сърце“, които пресича пътища и съдби, за да изведе една посока – навътре към човека. Навътре, където има и спомени и мисли за бъдещето, където „е било, или ще го бъде“. Всеки човек има различна съдба, но най – важното от всичко е да се научим да бъдем добри хора, хора с добри сърца, както и да се съхраним като такива.

В романа има любов, нежност, одухотвореност, магия… Тя, любовта, не е ли точно това- магия?

„Сърце“ е роман за равносметката, за пробуждането, за пътуването навътре – към душата. Роман с която вниманието ни влиза навътре и чуваме как тихо гласче нашепва, че всяко преживяване, всеки човешки живот има отредени уроци за научаване, тук на Земята и че трябва да ги живеем в будност и благодарност! Понякога трябва да се върнеш назад, за да продължиш напред. Да се върнеш, за да видиш от къде си дошъл, къде си бил, как си стигнал там. Това се случва и с Добрана. Връща се назад, пътува навътре, към душата си, за да види спомени и преживявания.

Сърцето ни е е дом с основи, стени и покрив. Завършен дом, който ни приютява и пази от ветрове, градушки, наводнения, дава ни топлина и вяра, вдъхновение и смисъл. В сърцето се ражда любовта, обичта, мъдростта, вярата.

Нещо в тази книга, в заглавието, в историята, в героите – всичко това ми се струва специално, сякаш ме е намерило в точния момент.

От трите части в книгата, най – трудна и тежка за четене ми беше трета част. Буквално плачех на всяка страница. Силен, емоционален и разтърсващ е романа „Сърце“.  „Сърце“ е една добра история за живота на няколко човека, чиито съдби са се преплели. Добрите истории се раждат, „когато приемеш чудото за истина и виждаш истината в чудото“.

За автора: 

Виктория Бешлийска е автор на бестселъра „Глина“, спечелил сърцата на десетки хиляди читатели и отличен с престижни награди като „Избор на книжарите“ на книжарница „Хеликон“ за 2021 г., „Книга на 2021 г.“ според зрителите на предаването „Библиотеката“ и европейската награда за дебют „Еврокон 2022“ Виктория Бешлийска е филолог по образование и откривател по призвание. Създател е на блога „По дирите на думите“.