Копенхаген се превърна в желана дестинация през август, когато прочетох книгата „Хюга“. След като през септември прочетох и „Ние удавниците“ бях сигурна, че искам да посетя Дания още тази година. Исках да усетя хюгата, да се потопя в духа на този град и тази държава. Последва и книгата „Сол при солта“, дни преди да отпътуваме. А и любимият ми автор – Фредрик Бакман е датчанин.
Зимата, когато навън е студено и мрачно, уютната хюга атмосфера на копенхагенските кафенета и силният аромат на кафе е прекрасно изживяване. Изживяване, което си струва да се преживее. Избрах да посетим Копенхаген през зимата, защото ми е любим сезон, а и защото съм родена през декември. Времето, когато има коледни базари и всичко е още по – хюга и прекрасно. От няколко години насам си организираме екскурзии за личните ни празници и това ги прави още по – специални и запомнящи се. Копенхаген ми хареса, дори и през зимата. Аз съм роден и израснала на север, на студено, ветровито и мрачно. Само онези, които са от северна България знаят за какво иде реч. Тук на юг е топло, слънчево и приятно. Разглезени от южният климат на България, решихме да се отдадем за кратко на студеният и ветровит датски климат.
Дания трябва да се усети. Тя казва много повече, от това, което бих казала или написала за нея.
Резервирахме апартамент за престоят ни там, защото исках да усетим и домашният уют. Първоначално бях резервирала хотел, след което отмених резервацията. Търсих дълго апартамент, който да ми хареса и да искам да резервирам. Търсих го не само по това как изглежда, а и по това къде се намира, защото исках да е с добро местоположение. Открих го и не съжалявам нито за момент, че избрахме точно апартамент. Всъщност това промени много възгледите ми за това къде искам да отсядаме. Определено ми харесва повече варианта, в чужбина да отсядаме в апартамент, а не в хотел. Има много повече предимства от хотела, а и се чувствам по като „у дома“, докато в хотелите е по – обрано, по не – моето „нещо“. Не мога да го опиша, съжалявам.
Апартамента беше просторен, уютен и внушаваше усещане за лекота.
Започвахме разходките си късно, около 11 ч, защото сутрините бяха студени. Късното утро също има своите приятни черти. То е свежо и също толкова прохладно като ранното утро. Градът се събужда бързо и не след дълго улиците се изпълват с реки от хора. Буквално за минути от празни, улиците се превръщат в преливащи реки.
Там слънцето свети по особен начин, топлещ начин! Слънцето свети и го прави с пълно удоволствие. Не ме разбирайте погрешно – тук, при нас също свети, също топли, но там е различно. Все пак е скандинавска страна, студена и ветровита и всеки слънчев лъч е дар. Там се разбира смисъла на слънчевият дар. Всяко „синьо небе“ е дар, защото чисто синьо небе се „случва“ рядко.
Щастлива съм, че посетихме Копенхаген. Той беше една мечта, а човек живее, за да види мечтите си осъществени, нали?
Тези дни попаднах на приятелски пост във фейсбук. Една приятелка беше си публикувала снимка, нещо като кръстословица на която да откриваш разни думички, дестинации. Аз открих Банкок. Пожелавам си го за 2018 година, а знам ли, може и да ми се „случи“. Така или иначе ми е в „to go“ листа с желани дестинации.
Местата за посещение в Копенхаген не са много. Три дни са напълно достатъчни да обиколите всички известни дестинации. Ако решите да се поразходите извън Копенхаген, примерно до някой от замъците, ще са ви нужни повече дни.
Всъщност ако обикаляте от ранна сутрин до късна вечер, може и два дни да ви стигнат.
Ние се разхофдахме по 3 – 4 часа на ден, защото беше студено, а и защото се смръчаваше раничко, около 16:30 вече е тъмно през зимата.
Билетите за метрото се заплащат само с карти, не в брой. 12 датски крони е сумата за една зона. Трябва да си обмените датски крони, защото евро не приемат. Можете почти навсякъде да заплащате с карта.
Разходката с лодка е 45 датски крони и обиколката е с продължителност 60 минути. Има два варианта за обиколки, като вие избирате къде искате да обикаляте и какво да видите. Има екскурзоводка, която обяснява всичко на английски, на микрофон и се чува ясно всичко. Лодките са за около стотина човека. Има и по евтини лодки, които излизат около 20 крони, но там се чака повече, защото са по на рядко.
Паркът „Тиволи“ е красив, но лично за мен не е най – добрият увеселителен парк, които съм виждала. Примерно „Пратера“ във Виена е в пъти по – добър.
За да влезете и да се разходите се заплаща сума от около 40 лв на човек. Отново се плаща с карта, на автомати на всеки от входовете на парка. Ако искате да се възползвате от някоя от люлките или каквото и да било друго в парка се заплаща отделен билет.
Беше много красиво, защото имаше Коледна украса, а през останалото време на годината според мен не си заслужава посещението.
Малката Русалка е красива, но и тя като символа с пикаещото момченце на Брюксел, се оказа леко прехвалена.
От всички дестинации, очарована останах от Нюхавн. Това е най – красивото място в Копенхаген. Там си пийнахме глог, сгряваща напитка, която смятам скоро да приготвя. Имаше и всякакви други вкусотии, които не подминахме.
Останах разочарована от Кристияния. Трябваше да минаваме по два пъти на ден през този квартал, защото пътят ни го пресичаше. Не ми хареса, защото имаше всякакви хора, много от които „леко“ дрогирани, продаващи наркотици насред улиците, съвсем спокойни, сякаш е нещо нормално и явно за тях е. Доста неподреден, мръсен и неприветлив квартал. Не ви препоръчвам да го посещавате.
До нови срещи!
