От дълго време исках да отида на Кръстова гора на 14-ти септември- Кръстов ден, но поради стечение на обстоятелствата все не можех. Под дълго време разбирайте наистина дълго- шест години, т.к. учех задочно и лекциите ми по време на летния семестър винаги бяха през септември. Е, най- накрая завърших това така дълго образование и ми остана време да осъществя мечтаното пътуване. Най- хубавото в случая беше, че Кръстов ден се падна в почивен ден, така че нямах никаква причина да не мога да отида.  Причина, естествено в последствие изникна- половинката ми беше на работа и нямаше с какво и кого да отида до там, а много исках да отидем заедно. Но! Бързо си намерих компания и рано сутринта в неделя отпрашихме за там. Следващия път задължително ще отида в нощта на 13-ти срещу 14-ти септември, тръпката и усещането ще са още по- големи. 

Имаше хиляди хора, хора от цяла България, дошли, за да запалят свещ и да се помолят на Господ. На отиване ни хвана огромно задръстване на 2 км от с. Борово, което продължи почти два часа, но търпението и желанието да стигнем до горе бяха по- големи. Имаше хора, които се отказаха да чакат толкова много и си отиваха, отдавам го на това, че желанието им не е било толкова голямо. Докато чакахме колите да слязат от горе, видяхме и много пешеходци, едни с палатки, други със спални чували и трети с одеалца, дошли, за да постоят през нощта на поляната, да видят как
небето се отваря и всички звезди се събират на куп, да бъдат част от сутрешната литургия и да се помолят. 

 Стигнахме до горе, но на входа на манастир „Света Троица” ни чакаше ново задръстване, този път не от коли, а от хора. Очевидно беше, че на този ден, на това свето място ще ни върви на задръствания и висене с часове. Закупихме си свещи и шишета за светена вода и зачакахме на дългата опашка пред иконата и кръста.  Манастира беше украсен с много карамфили- бели и червени, както и други цветя направени старателно и много красиво на венци, кръстове и кошници. Казано честно, толкова красота на едно място и то на такова място не съм виждала /предвид това че съм посетила 80% от манастирите, църквите и параклисите в страната/, а оказа се и не само аз. Отново два часа чакане, по средата на който имаше и кръщене на момченце. И така стигнахме до кръста, там ни чакаше пакет памук- нещо, което не бяхме виждали до този момент. С парченце памук минаваш три пъти върху кръста, един вид се кръстиш, а памучето прибираш на съкровено място. Някои хора казаха, че се зашива за дрехата, други, че се прави амулет с него, трети, че го слагат във възглавницата, и всичко това- за здраве! Има различни версии, но всеки сам решава какво да прави с него. 

 След манастира се отправихме към кръста. На път за него, от двете страни на пътечката имаше параклиси, параклисите на дванайсетте апостола. Един отляво, един отдясно, един отляво и така до върха,
където имаше нова опашка от хора, на която отново трябваше да чакаме около два часа. Това беше и последното ни дълго чакане.  За параклисите не се чакаше, защото хората нямаха голям интерес, но ние посетихме и дванайсетте. Мястото, където е кръста е като връхче от двете страни на което имаше стъпала- едните предназначени да се качиш, а от другите да слезеш. Зад това място има навес, където можеш да запалиш свещ за здраве. 

 На връщане към параклиса може да се мине по две пътечки- обратно, покрай тълпата с хора или покрай друг параклис, намиращ се в ляво от мястото с кръста. Ние минахме по пътечката покрай параклиса, защото искахме да го посетим, както направихме с всички останали дванайсет. Събрахме си камъчета с изобразен кръст, който могат да видят само онези, които вярват в Господ! Аз избирах камъчетата без да гледам има ли или не кръст, защото винаги можеш да го видиш ако вярваш. Имаше хора гледаха, гледаха камъчетата и твърдяха, че кръст няма. Жалко за тези хора! Явно
не им е било мястото в тази гора, на този ден! Отправихме се към параклиса, които се намира срещу манастир „Света Троица”, където да запалим свещ и отново да се помолим. Това е единственото свето място на което съм палила толкова много свещи и съм се молила. С такава вяра, енергия и така просветлена, не съм се чувствала никога през живота си. Кръстова гора е едно кътче от Земния Рай,
което всеки човек трябва да посети поне веднъж през живота си. 

От там се насочихме към аязмото за лечебна вода. По пътя имаше едно огромно дърво с още по- огромни корени, на което хората връзваха част от дрехите си, шалове, ластици за коса, презрамки от сутиени, чорапи, бебешки дрешки, носни кърпички, гривни и какво ли още не, отново за здраве, вързахме и ние. До голямото дърво имаше едно по- малко, което беше започнато също да се отрупва с части от дрехи. Стигнахме до аязмото, където чакахме най- малко, но го отдавам на това, че започна да вали. А след като се подсигурихме с лечебна вода потеглихме обратно към дома, щастливи, че сме посетили това Чудо на България. Имаше много, много хора, млади, старци, деца, бебета, болни, инвалиди- всички дошли, за да се помолят. Останах очарована от това, че толкова млади хора вярват. Вярват в доброто, в Господ, в това, че светът би бил по- добър ако положим усилия и ако вярваме! Вяра! Това е нещото, което всеки трябва да прави непрекъснато, а именно- да вярва! Ако вярвате, Господ ще ви Благослови със здраве, а какво повече ви е необходимо, за да бъдете щастливи?!…