Мили читатели, все по – рядко пиша, защото не ми остава никакво време, не ми се сърдете. Лятото е, за да живеем навън, а не вкъщи. Бих си лягала вечер и под открито небе, ако можех. Искам да изживея това лято, грабейки от него с две ръце и обичайки всеки ден от него. Поради тази причина, не ми остава време дори за готвене. Готвя, но меню за под 30 минути. Много задобрях в това отношение.
Учудващо, че имам огромно желание вечерно време да заспивам с по една книга и докато не я преполовя или дори завърша, не мога да заспя. С добра книга се потапям в който свят искам и това ме кара да бъда щастлива.
Луната хвърля бледи отблясъци в мрака, а аз чета ли, чета.
Освен че чета и готвя, спортувам упорито и скоро ще се превърна в същинска машина. Другото, което обичам да правя лятото е да скитам по разни дестинации, както се вижда от публикацията ми.
И не на последно място – обичам! Когато обичате някого, показвайте любовта си всекидневно. С нежност и чувственост!
Оставям ви да се насладите на малкото ми, но любими снимки.
Габи, страхотно лято- книги, разходки, малко кулинарстване и любов! Прекрасно. Както виждаш не включвам спорта, хич не ми се отдава :)Наслаждавай се програмата ти е страхотна!
А аз ще се насладя на разходката и прекрасните снимки!
Малкото кулинарстване не се отразява добре на блогърстването, но и на него ще му дойде времето наесен, когато времето застудее и дъждовете не ни позволяват да сме навън. Дотогава ще му се наслаждавам максимално на лятото.
Усмихнато, слънчево и позитивно да е и твоето лято, Нати!
Живота извън блога е много по-забавен и истински, но тук съхраняваме спомени, рецепти, пътешествия. След време ще разглеждаш всяка публикация и ще си спомняш всеки миг. Ето тази е прекрасна, както и всяка друга тук. Прекрасно и вдъхновяващо лято, Габи, а зимата ще разказваш:)))
Точно така, Габи! Греби с големи шепи слънчеви лъчи, любов и обич от този живот…
Много усмивки и прегръдки, мило момиче! :)))
Прекрасни моменти си уловила и съхранила, Габи! Благодаря, че ги споделяш и с нас!
Напоследък на мен също не ми остава много време за четене и блогване, ще се радвам в някоя публикация да покажеш и споделиш впечатления за книжките. 🙂
Приказно лято ти пожелавам – много емоционално, динамично и романтично. 🙂
Хи-хи, ама точно думите на Наталия ми баха на устата, да изрека, или по-скоро на пръстите по клавишите:)
Чудесни снимки!
Габчо, това е пазителят на спомени. След време е още по-мило. особено в криви дни, да влезеш тук и пак да се разходиш, е незаменимо.
Това Мраморно езеро за пръв път го чувам, а изненадата ми бе голяма, че е на няколко километра от виал, която често посещаваме. Другият път обезателно ще намина-дано си струва. поздрави!
Ще ти хареса, Марте! Не е нещо уау, но пък щом ходите често до там се отбийте. Не ми хареса само това, че имаше доста цигани, които се къпеха. Последно време са плъзнали навсякъде тези индивиди и можеш да ги видиш дори на неочаквани места да се къпят. Миналата седмица видях в средата на Марица дори, а там ди е дълбоко….
Поздрави!