Вече съм влюбена в Париж – великолепен е! Това е град, създаден за разходки, за държане на ръце, за ядене на кроасани.
Там всички са красиви, готини и отпуснати. Видях Нотрдам, но не ме впечатли особено много. За мен по красива е базиликата на хълма на Монмартър – Сакре кьор – по – величествена, по – грандиозна. Въпрос на виждане.


Монмартър не е от най – спокойните квартали в града, дори напротив, но въпреки това притежава своя неповторим чар. 
За мен Сакре кьор е като едно място за мечтане. Място от което виждаш величието на Париж – в целият му блясък и несъвършества. Сядаш там, на стъпалата и съзерцаваш Париж. И мечтаеш.


Намирахме се в столицата на любовта и романтиката и нямаше как да не усетим романтиката, носеща се във въздуха.


Любовта ми към този град бе толкова заразителна, датираща от ученическите ми години в гимназията, когато учех френски. Усещах как вдишам с пълни гърди ароматите, които се носеха от всяка врата – особена наслада с привкус на кроасани. Да кроасани! Сбогом, чиста съвест! 


Планирах пътуването ни до Париж дълго, още от миналата година за сватбеното ни пътешествие, но стана така че Барселона надделя. Затова Париж остана за първата ни годишнина от сватбата и шестата от съвместният ни живот. 
Преживяхме романтични разходки по левия бряг на Сена, където хванати за ръце се изправихме пред грандиозната Нотрдам, където съзерцавахме цял град от Айфеловата кула. 


Посетихме много магазини за сирена – любимите ми. Никога те бях влизала в такива магазини, никога не бях си представяла стая, пълна с големи пити сирене, натрупани една върху друга толкова високо, че се извисяваха над мен. А как ухаеха … 


Площадът около Нортрдам гъмжеше от туристи, но край него имаше лабиринт от малки улички, където по думите на В., никой, освен изгубен турист не дръзваше да стъпи. По една от тези улички ако тръгнете – ще стигнете и до Люксембурговите градини. Те са повече от прекрасни – те са малък Рай на Земята. Замечтах се за тях по една снимка в интернет и ги посетихме … Защото мечтите са, за да се сбъдват!

Люксембурговите градини ми харесаха повече от градините на Версай. Въпреки че и те са не по – малко красиви. 


Посетихме и Лувъра, само отвън, за съжаление. Все пак трябва да имаме причини да се завърнем отново, нали?! По външност ми хареса повече от Версай. 


Пътят до Версай беше осеян с леки премеждия, но ако ги нямаше, нямаше да е така вълнуващо и интересно. Валя ни дъжд и почти не успяхме да обиколим градините, даже изобщо, но пък влязохме, стигнахме до някъде, счупи ни се чадъра от силните ветрове и се наложи да излезем. 

Шанс – Елизе е красив, но пък в представите ми беше по – различен и по – величествен. Много тълпи от хора, много влюбени двойки и усмихнати хора.


Съветвам ви да си купите билетите за местата, които искате да посетите, предварително, за да не се налага да чакате на опашки. Така или иначе ще чакате на опашки за проверки, както и на опашки за влизане в даден обект. Не си причинявайте да чакате и за билети. 


За Айфеловата кула се предлага малък процент билети онлайн, а на място процента е по – голям. Ако няма онлайн билети – не се отчайвайте, ще има все някакви на място. 


Опитайте задължително кроасани с масло и лучена супа. Ооо, и капучино с много, много пяна, защото …. няма друго като френското капучино!


Това е от мен! До скоро със следващата дестинация!