Едва ли има някой, който да няма спомен за вкусотиите, които баба му е приготвяла.
Може да са манджи, питки, курабийки, мекици или лютеница ядена директно от тавата в която е бъркана часове… всичко е вкусно, защото е било приготвено от баба.
А бабите, от своя страна, приготвят всичко с огромна любов, защото: „Внуците са по- мили от децата“, така казваше моята баба и продължава да го прави.
Бабите са тези, които позволяват всичко на децата и не са строги, е поне в повечето пъти е така. И не само позволяват всичко, ами и готвят по желанията на внучетата си. И аз мога да се похваля, че имам една такава баба на 400 км от тук.
И тъй като си спомних детските години и тази яхния, реших да я направя, но име не съм сложила, защото това си е нейна запазена марка, всъщност рецептата е от нейната майка, т.е. моята прабаба, която си спомням бегло, но пък спомена за плетивата й помня. Точно тя си спомням ме научи да плета с обръч и прежда във втори клас, срещу една прочетена приказка от Читанката.
Е, изнудване си е било, но пък знам да плета, въпреки че от тогава не съм пипвала обръч или куки.
Стига толкова за бабите, представям ви манджата от моето детство…
Продукти:
4 – 5 бр червени пиперки
200 гр белени домати
150 гр краве сирене
500 мл прясно краве мляко
2 – 3 стръка магданоз
2 – 3 стръка магданоз
3 яйца
1 с.л. брашно
сол на вкус
2 – 3 с.л. мазнина за запържване
Приготвяне:
Загрейте мазнината и запържете пиперките, които сте нарязали предварително на едро /може да използвате и печени пиперки/.
Прибавете нарязаните на четвъртини домати към пипера, доматите трябва да са обелени, за да няма люспи /приготвяла съм манджата и с розови домати- много е вкусно/. Прибавете прясното мляко и оставете да поври всичко заедно около 6- 7 минути. Преди да свалите от котлона сложете натрошеното сирене и разбитите яйца, дръжте още 1- 2 минути и прибавете брашното, което предварително размийте в малко топла вода- около три супени лъжици.
Свалете от котлона и оставете да се охлади. Подправете със ситно нарязан магданоз.
Приятен апетит!
Мама правеше една подобна, която много обичах. Дори не успях да си я запиша, а колкото пъти се опитвах да направя нещо подобно, все не беше онзи вкус. Може би с твоята ще уцеля, затова непременно ще опитам. Благодаря, Габи!
А това предложение е напълно по мой вкус, Габи,
а за гарнитура – мили спомени, асоциации и семейни традиции…
Благодаря за чудесната рецепта и още нещо…