Село Лисиците е едно малко селце до град Кърджали, което е трудно достижимо ако не си местен. Честно казано ние доста се полутахме докато го открием, но пък гледките по пътя си заслужаваха. До него се стига през жп прелез, горичка и накрая въжен мост.
Доколкото разбрахме друг маршрут не съществува, а този го открихме лутайки се.
Беше обикновен юнски ден, но пък разходката ни до там го направи необикновен и запомнящ се… А там на мостчето самотните рибари си ловяха риба, птички пяха, а гората беше толкова, толкова зелена.
Всеки път като видя жп линии ме навява мисълта: „Не следвай път. Върви където няма път и остави следа.“ Има много истина в тази фраза. Всеки трябва да следва свой собствен път с всичките му камъни и препятствия. Така се учи човек.
А гората… Ах, гората! Тя е така магична, успокояваща и зелена.
На снимката се вижда до къде е стигала водата и какво е положението в момента. Доста голяма разлика.
Отсреща се вижда град Кърджали, а отляво село Лисиците.
