В категория Пътувания не бях писала цели пет месеца. Като преглеждах старите си статии, последната е била за Копенхаген. Много време измина от тогава. Посетихме няколко места, но снимки нямаме за жалост. А щом няма снимки, няма и статии.
Хубавото на България е, че разстоянията не са много големи и може да се завръщаш винаги, когато пожелаеш.
За майските празници в началото на месеца бяхме във Варна. От там прескочихме за един ден на Нос Калиакра. Посещаваме го вече за трети път в рамките на последните няколко години. Пропускаме обаче винаги да си вземем книжката с печати от 100 – те национални туристически обекта, това бе и една от причините да се завърнем там.
Нос Калиакра ме впечатли още при първото ни посещение. Мисля, че всеки посетил това магично място е останал със сходни на моите чувства.
Намира се на около 80 километра от Варна. Пътят е покрай морето и почти не се усеща.
Нос Калиакра е едно от най – посещаваните места по българското крайбрежие.
Една от най – известните легенди, носещи се за това магично място, разказва как четиридесет българки, една от които с името Калиакра, сплели косите си и скочили от скалите право в морето, за да се спасят от османските турци. Сигурно се питате защо са сплели косите си?! И аз си зададох същият въпрос, като прочетох историята за мястото, а отговорът е, за да се презастраховат да не се откаже някоя от момите. Всъщност си е страшно, предвид височината на която се намира крепостта.
В края на носа се намира параклис, посветен на Св. Никола – малък, но зареден с голяма вяра! Аз много харесвам точно такива малки и китни параклиси. За да вярваш в Бог и неговата сила не е нужна голяма църква или катедрала. И те си имат своя чар – несъмнено, но мен ме привличат точно тези малки параклисчета.
На самия връх се намира и музей Калиакра. От там можете да си вземете печат за книжката 100 национални туристически обекта.
Музеят не е много голям, но пък има интересни находки.
Нямам много кадри, защото времето беше много, много слънчево и неподходящо за снимки.
В близост до Нос Калиакра се намира и мидената ферма „Дълбока“. За нея само бях слушала, ли слушала. Ето, че ми се отдаде възможност да я посетя. Много ми хареса храната, която се предлага. Определено всичко, което бях слушала и чела за мидената ферма не съдържа и капка претрупаност, както се случва с повечето препоръчани места. В тази ферма си хапнах най – вкусните миди на пара /след тези в Занте/, както и най – вкусната мидена чорба. Скоро ще споделя своят интерпретация в блога.
Оставям ви да разгледате снимките и скоро очаквайте нова статия за пътуване, този път ще е за извън пределите на страната ни.
