Ако сте ходили в Калофер сигурно сте забелязали тази красива църква, която се извисява над целия град и може да се види отдалеч.
Намира се от левия бряг на река Тунджа и е в непосредствена близост до къщата, собственост на семейството на половинката ми. Гледката от къщата е повече от впечатляваща! Всеки уикенд през които сме ходили там, рано сутринта, точно в 8:00 ни буди камбанния звън. Мъжът, който я стопанисва не пропуска да удари камбаните в уречения час, никога! Запознах се с него през изминалата събота. 
Уж излязох на разходка, да поснимам, а накрая се озовах в църквата. Не съм влизала вътре никога, защото винаги е затворено. По настоящем църквата не е действаща, но стопанина беше така мил и ме покани да вляза, а аз моментално се съгласих – само това чаках да направи, след като ме заговори.
По думите на бай Иван, църквата отваря врати само когато има кръщене или погребение. Колко жалко, че поводите са точно тези!
Имах възможност да разгледам сградата, която не съм предполагала някога, че ще ми се отдаде възможност да посетя. Винаги ме е възпирал тежкия синджир, окичен с огромен катинар. Постройката се извисява над реката като онези къщи на ужасите в които никой не трябва да влиза, именно и затова не знаех какво да очаквам. Казано честно, прекрачих прага с известна доза страх. Но противно на страховитите мисли, бродещи в главата ми, аз заварих нещо друго, нещо докосващо!
Въздуха беше утежнял, тъй като беше прекарал доста време като затворник.
По мебелите, предметите и книгите имаше прах, недокосван с години.
Свещ не бе горяла от неопределено време! Та то, времето, беше спряло! 
Лъчите на късното следобедно слънце навлизаха през сводестите прозорци и се отразяваха в пода.
Възхищението, което изпитвах години наред, наблюдавайки църквата отдалече, се повиши многократно!
Сегашния си вид църквата придобива през 1869г., когато е реставрирана от майстор Генчо Кунев, жител на любимата ми Трявна. 
Щастие е, че любовта ми към природата и нестихващия стремеж към разходки, отвори вратите на точно тази църква, за мен!

Качеството на снимките не е много добро, но в църквата липсваше осветление, прозорците бяха силно замърсени, а и всичко се случи през късния следобед. Въпреки това, реших да публикувам снимките, за да могат повече хора да се потопят в атмосферата. 

На входа са изрисувани три икони – на светците на които е била именувана църквата след трите й реставрирания.