Въпреки че знаех колко е трудно, не се поколебах.
Дните ни на този свят са преброени и е най – добре да не пропускаме нито миг, като постоянно трябва да си напомняме, че животът ни може да свърши във всеки един момент. Изкачването на връх Ботев щеше да се случи рано или късно, защото поставените ми цели са винаги изпълними. Защото живея за мига … и удовлетворението ми от него!Снимките са от връщането ни, защото отиването беше дълго, трудно и определено не ми беше до снимки … особено пътя след хижа Рай … Там, нагоре по тарзановата пътека, определено не ми се снимаше никак!
Изкачването на връх Ботев беше трудно! Но пък животът е изпълнен с трудности. Въпросът е как ще ги посрещнем, когато ни връхлетят. И най – важното – да не се отказваме. В планината няма връщане назад, особено когато знаеш колко е трудно нощуването, особено ако не си подготвен. Планината ни учи!