
Въпреки че знаех колко е трудно, не се поколебах.
Дните ни на този свят са преброени и е най – добре да не пропускаме нито миг, като постоянно трябва да си напомняме, че животът ни може да свърши във всеки един момент. Изкачването на връх Ботев щеше да се случи рано или късно, защото поставените ми цели са винаги изпълними. Защото живея за мига … и удовлетворението ми от него!Снимките са от връщането ни, защото отиването беше дълго, трудно и определено не ми беше до снимки … особено пътя след хижа Рай … Там, нагоре по тарзановата пътека, определено не ми се снимаше никак!