Мога да кажа, че да се кача до Райското пръскало ми беше мечта, която осъществих след цели две години. Не заради друго, ами защото нямаше човек, който да се „навие“ да върви 4 часа в едната посока по стръмни пътечки. Но ето, че мечтите се сбъдват, бавно, но се сбъдват. Ако не вярвате в чудеса, повярвайте! За мен това беше едно голямо и „високо“ чудо. Преходът до водопада е тежък, но си заслужава гледката, емоцията, преживяването, адреналина…

 

 

Дори сега, няколко дни след това, въпреки че ме боли всяка една частица от тялото, аз си спомням с наслада за преживяването ни. Качихме се и слязохме за един ден, което значи почти девет часа вървене в двете посоки или иначе казано почти цял ден. Тръгнахме в 7 и 15 сутринта и в 17 и 15 бяхме на мястото от което тръгнахме. Вървейки нагоре, единствена мисъл е мисълта за водопада, а вървейки надолу, единствената мисъл е тази за колата.

 

 

Ако сте с компания, то пътят ще ви се стори лесен, защото унесени в приказки ще забравите за часовете вървене, които ви предстоят.
И в двете посоки срещнахме много хора, имаше и други „луди“ като нас, тръгнали за един ден. Но като цяло хората вървяха с доста багаж, от което следваше да си извадим извода, че са тръгнали за повече от един ден.

Направи ми впечатление, че повечето бяха млади хора, и изненадващо бяха много учтиви. Около 98% от всички с които се разминахме отговаряха на поздрава ни за „Добър ден“. Понякога съвсем умишлено пропусках да поздравя първа, за да видя ще ме поздрави ли някой първи. Е, бях изненадана! Всички, които поставих под изпитание, го преминаха. И после казвайте, че младите хора са невъзпитани! Ами не сме такива! Може да има и такива, но са еденици! Което ме прави щастлива!

Останах изненадана и от една аптечка по пътя, която беше пълна с марли, бинтове, лейкопласт, аналгин, реванол, че дори и батерии за апарат. Мислех си, че няма да намеря нищо в нея, но съм се заблудила.

Очарована останах и от чистотата, която цареше през целия преход. Нямаше нито едно боклуче, изхвърлено на неподходящо място, а именно в природата. Събирането на отпадъци по такива места е много, много трудоемко и пагубно за природата. Затова, скъпи читательо, изхвърляй отпадъците си на обозначените за целта места. Пази природата ни, тя го заслужава!

 

Райското пръскало е най- високия водопад на Балканския полуостров. Водопадът се намира в Централната част на Стара планина в подножието на първенеца на планината – връх Ботев, на територията на национален парк Централен Балкан.Райското пръскало принадлежи към територията на резерват Джендема, който е резерватът с най-голяма надморска височина в парка.

 

А това е Шаро, който вървеше ту с една група, ту с друга група. Много любвеобилен.

Близостта на водопада до възрожденското градче Калофер, за което ви писах преди време, обяснява често използваното за замеситетел на водопада име – Калоферско пръскало.
Пенливите си води Райското пръскало си набавя от снежните преспи на връх Ботев. В момента преспи няма, но пък дъждове „бол“.

 

 

Пръските на водопада – падащи от невероятната височина от цели -124,5 метра създават неописуема красота и удивление у човек. Гледката е прекрасна! Все едно мъгла се спуска отгоре ти. Струята вода се пръска на хиляди, милиони малки капчици.
Няма как да се опише, трябва да се види, трябва да се усетят капчиците вода по тялото, галещи като утринна роса. Все едно наблюдавате пясъчен часовник, които изсипва пясък с голяма скорост.

 

 

На връщане от водопада, малко преди хижа „Рай“, може да си хапнете горски малинки. Толкова са малки, и толкова сладки- като всеки горски плод. Може да се подсилите с тях, ако обичате!

Райското пръскало е известна природна забележителност и като такава привлича туристи от страната и чужбина.
Хора от цяла България бяха там в деня, когато бяхме и ние, по регистрациите на колите се виждаше, че дори и от далеч, хората имат желанието да го посетят!
Паркинга в местността „Паниците“ беше препълнен.

 

 

Водопадът е подходяща дестинация за любителите на походи,скално катерене, еко туризъм, парапланеризъм, яздене и за всички, които просто обичат планината и свежия планински въздух, като нас.
Райското пръскало е най-пълноводно през летните месеци,затова и през този период е най-посещавано от туристи, както и ние решихме точно през този сезон да го посетим.
Като численост не мога да кажа с точност, но около 200- 300 човека имаше.

 

 

Аз очаквах да има повече вода, предвид валежното лято, но уви!
Въпреки това останах силно впечатлена! Определено ще го посетя отново… Кога?! Времето ще покаже…

 

 

ПП: Единственото неприятно нещо от целия преход беше срещата с един неприятен, брадат на пръв поглед старец, който твърдеше, че е собственик на хижата. Срещнахме го почти накрая на разходката ни. Първото нещо, което ни попита беше „защо сме носили златни накити в планината?“, като под златни накити разбирайте „златни синджири“- по един на човек, които не сваляме никога, не сме били окичени като коледни елхи. За нас това е като част от облеклото, но той „явно“ ги забеляза, а може би е крадец, гледащ първо това.
-„Ще направите ли впечатление на някого с тях? Виждаш ли този нож, ей сега мога да ви заколя и да ви ги взема.“
-„Ама вие от къде сте?“
– Има ли значение?
– „Като ви питам ще отговаряте. Вие защо не спахте горе, какво не ви хареса? Много ли е мръсно за вас?“
– Не спахме, защото така сме решили и това не ви влиза в работата.
…
и дим да ни няма. Нямаше смисъл да продължаваме да стоим при видимо пиян човек, който преди и след това е досаждал и на други планинари с които разговаряхме.
В планината може да срещнете всякакви хора. Някои добронамерени, други не дотам… За това внимавайте, не знаете кой с какъв акъл е.
Представям си ако бяхме тръгнали само двете с приятелката ми, каквито бяха последните ни намерения, колко ли страх щяхме да „берем“.
А се страхувахме от мечки, а то се оказа, че от „мечки на два крака“ трябва да се боим.
Не от животни, от хора трябва да ни е страх!